Кръстоносци

Ако работата се отнасяше само до отвличането на девойката, а после до размяната й с Бергов, той може би щеше да се съгласи, при все че дълбоко го беше поразила и засегнала хубостта на Дануша. Ако му се случеше да бъде неин страж, той не би имал също нищо против и дори не беше уверен дали тя ще излезе от ръцете му такава, каквато е влязла в тях, Но изглежда, че кръстоносците искаха нещо друго, Чрез нея те се стремяха да вземат заедно с дьо Бергов и самия Юранд, като му обещаят, че ще я пуснат, ако се предаде заради нея, а после да го убият и — за да скрият измамата и злодеянието си — с него заедно да убият навярно и девойката. Те и без това вече я заплашваха със съдбата на Витолдовите деца, в случай че Юранд посмее да се оплаче. „Те няма да сдържат думата си, ще измамят и двамата и ще ги погубят — си каза дьо Фурси; — а пък носят кръст и трябва да пазят честта си повече от другите.“ И душата му все повече се възмущаваше от такава подлост, но реши още веднъж да провери доколко подозренията му са оправдани, та се приближи отново до Данвелд и попита:

— Ами ако Юранд не се предаде, ще пуснете ли девойката?

— Ако я пуснем, целият свят веднага ще разбере, че ние сме отвлекли и двамата — отвърна Данвелд.

— Тогава какво ще я правите?

Данвелд се наведе към него и му показа в усмивката си своите гнили зъби под дебелите устни.

— За какво питате? Дали какво ще я правим преди или после?

Но дьо Фурси, като узна вече онова, което искаше да знае, замълча и за минута още изглеждаше, че се бори със себе си, а сетне се надигна малко на стремената и каза така високо, та да го чуят и четиримата кръстоносци: