По-силна от магия

— Утре? Значи днес е двадесет и трети юни? — Беше обзета от безнадеждно отчаяние. Оставаше само един ден, а още нямаше никаква вест от Алура. Един ден! Дори и Алура да е открила нещо в свитъците, навярно вече бе твърде късно.

Сърцето й, което през последните седмици таеше някаква надежда, сякаш спря да тупти.

— О, Хедли — прошепна тя с плувнали в сълзи очи, той е осъден на вечно проклятие! Аз съм виновна за всичко! Ако бях положила малко повече усилия да свържа съдбата му с тази на Даяна, вместо да мечтая за неговата любов, сега щеше да е спасен.

— И да се беше опитала, едва ли щеше да има някаква полза. Изглежда, че в крайна сметка Даяна не е неговата истинска любов.

Алис се намръщи озадачено и преглътна сълзите си.

— Защо смяташ така?

— След всичкото това време, което прекараха заедно, откакто той се завърна от Тистълуд, вече трябваше да са се обяснили и да си гукат като гълъбчета. — Въздъхна тъжно. — Но не. Тя е влюбена в лорд Конски. Двамата ще се оженят в края на лятото.

— Лорд Конски? О! Ти имаш предвид Стивън Рандолф, лорд Марчланд?

— Лорд Марчланд, Лорд Конски — сви рамене Хедли. — Не виждам какво значение има.

— Но как е могло да се случи подобно нещо? Искам да кажа… — Махна безпомощно с ръка. — Двамата с Лусиън се разбираха толкова добре. Бях сигурна, че са създадени един за друг.

Духът отново сви рамене.

— Те все още се разбират. Е, поне се разбираха, преди той да спре да говори. Сега Даяна плаче на гърдите на лорд Конски всеки път щом го види.

— Какво? Какво искаш да кажеш с това, че е спрял да говори?

— Каквото казах! Че той вече не говори. Понякога дори не мига с клепачи. Просто седи в западната кула неподвижен като статуя, втренчил поглед в тавана.

Алис потрепери от ужас.

— Да не би да ми казваш, че е болен?

— Разбира се, че е болен! — Хедли я изгледа така, сякаш бе задала най-глупавия въпрос на земята. — Той умира.

— Но как е възможно? Искам да кажа… Чувала съм, че феите издъхват без никаква болка и страдание.

— Да, но ти изглежда си забравила, че лорд Надут пуяк е от плът и кръв, което го прави почти човек. А всички човешки същества страдат, когато срещат смъртта си. Спомняш ли си колко много страда Лусън?

Силна болка прониза сърцето й. Не можеше да понесе мисълта, че и Лусиън е осъден да преживее същите неописуеми мъки.

— Хедли, моля те, кажи ми, че той не страда колкото Лусън. — Дълго сдържаните сълзи най-после рукнаха по страните й.

Изведнъж духът протегна тънката си костелива ръка и я сложи върху нейната, за да я успокои.

— Него тялото не го боли, както беше при Лусън. То просто е отслабнало и постепенно спира да функционира. Всички казват, че е заради разбитото му от теб сърце, но вярват, че ще успеят да го убедят да не се предава.

Лицето му изразяваше пълно презрение към невежеството на човешките същества.