Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
Затова беше едва четири и няколко минути, когато двамата с Катрин се озоваха в клетката зад съдебната зала. Седнаха на бетонната пейка — Харди, приведен напред с наведена глава и опрял лакти на коленете си.
— За какво си мислиш? — попита го тя.
— Че ми се иска да се беше прибрала у дома след разговора със свекъра си.
— Знам.
Той й метна кос поглед.
— Как научи за пожара?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, след като не си била у дома и не си гледала новините по телевизията, какво те накара да се върнеш в дома на Пол?
Въпросът му я накара да застине:
— Не знам. Може би съм чула по радиото. Може би съм пуснала радиото…
— Може би! — Харди рязко се изправи и изстреля думите към нея. — Може би си включила радиото? Що за глупости!
— Това не е…
— Ти си ходила на пожара, Катрин. Била си там, разговаряла си с Кунео и с Бекер. Какво те накара да отидеш там?
— Аз… не съм сигурна. Искам да кажа, че разбира се, знаех за пожара. Можеш да чуеш нещо и да не си спомняш откъде точно си го чул, нали? Тази нощ стоях в колата си, пред дома на Карин един бог знае колко време, след това отидох чак до офиса на Уил, но беше късно и там нямаше никой, а след това просто карах, без да знам къде да отида. Сигурна съм, че радиото в колата беше пуснато. Сигурно съм го пуснала и когато са съобщили за пожара… — тя просто не можеше да намери повече думи.
— И каза и на двамата инспектори, и на мен, че си научила за него от телевизията.
— Да. Спомням си…
— Какво си спомняш? Какво им каза или какво се случи наистина?
— И двете, Дизмъс — осмели се да докосне ръката му тя, — не се дръж така.
Той се дръпна от нея и стана.
— Никак не се държа, Катрин.
— Плашиш ме.
— Аз ли те плаша? Трябва да ти кажа, че ти ме плашиш. — Той отново седна и сниши глас: — Може би не разбираш, но има цели пет часа от момента, когато си си тръгнала от дома на Пол първия път, и когато си се върнала там по време на пожара. Ти ми каза, че през цялото това време си била пред дома на Карин и си я чакала да се прибере, надявала си се да се прибере, което би означавало, че не е била с Уил. А сега научавам, че си ходила с колата един бог знае къде и че може би — обожавам това може би — радиото е било пуснато… Мили Боже!
Отново се изправи, приближи се до пръчките на решетката и ги стисна. Отне му известно време, но най-накрая успя да се овладее, върна се и седна до клиентката си.
— Знаеш ли, Катрин, много неща, всъщност всичко, което преживяхме заедно напоследък, ми се струваше правилно и редно, защото приемах на доверие много от това, което си, което представляваш. Ти си първата жена, която съм обичал и не искам да повярвам, никога не съм можел да повярвам, че си способна да извършиш това, в което те обвиняват.
Тя понечи да каже нещо, но той я прекъсна:
— Не, позволи ми да довърша, моля те. Повярвах ти преди, когато ме излъга за това алиби и ми каза, че не си искала да те помисля за жена, способна да шпионира съпруга си. Сега вече знам, че си такъв човек и мога да го приема и знаеш ли какво? То изобщо не променя отношението ми към теб. Всичко е наред. Сигурно ще се учудиш, но мнозина от нас не са съвършени. Само че е съвсем различно да продължаваш да ме лъжеш. Лъжите са нещо лошо. Те разкъсват тъканта. Бих предпочел просто да ми кажеш, че си ги убила. Така ще знам коя си и ще работим с каквото имаме.
Ръцете на Катрин бяха сключени в скута й и сълзите й капеха върху тях.
— Ти знаеш коя съм.
— Преди час бих казал, че е така. А сега ще остана тук, докато не ми кажеш нещо, в което да повярвам.
Тишината ставаше все по-тежка, докато секундите се нижеха. Цялото тяло на Харди усещаше гравитацията, която го теглеше към отчаянието. Обърна глава към нея. Тя не беше помръднала. Бузите й бяха мокри от сълзи. Без да го поглежда, тя проговори едва чуто: