Шана

Шана отстрани с два пръста ръката му.

— Сигурно ви се харесва да ми надувате всяка зима корема и семейството да се увеличава всяка есен само за да можете гордо да докажете, че вашата мъжка сила може да засенчи всяка коронована глава. Но кажете ми само, сър, в случай, че ви родя цял рояк дечица, как да ги нарека?

— Както желаете, сърце мое. А от вашето решение зависи и спокойствието на духа ви.

— Вие сте невъзможен! — възнегодува Шана. — Не помагате за разрешението, а само още повече обърквате нещата.

— Тогава оставете този въпрос на мира. С времето и божията милост всичко ще си дойде на мястото.

— Вие просто не желаете да разберете. — Шана удари отчаяно с юмрук по коляното си. — Защо не искате да видите и моето окаяно положение!

— Може би го виждам по-ясно от самата вас — изрече той меко. — Вие се борите като всяка жена с вечния проблем как да се откажете от детските си мечти и да погледнете живота в очите.

Той повдигна от рамото й една шепа златни коси и за миг се понаслаждава на красотата им, кехлибарените му очи потънаха в дълбините на морскозелените й очи. С много мъка Шана се откъсна от магията, с която той отново я омотаваше.

— Не стойте така близо до мен! — заповедта й дойде внезапно, но не бе убедителна. — Стойте на разстояние. Прозирам вашата хитрост, просто искате отново да ме повалите по гръб и да се качите върху ми като разгонен елен.

Устата му бе плътно пред устните й, но този път Шана не искаше да се предаде така лесно. Тя се сви и избяга под рамото му от мястото си, за да се скрие при едно седло до вратата.

Рурк си придаде вид, че се е отказал от всякакво преследване и като взе една дълга вила, започна да чисти пода на обора от сено и слама.

— Кобилата — каза той невинно — ви харесва, нали?

— Извънредно — отвърна Шана и го наблюдаваше зорко. — Какъв позор, че така е страдала по време на пътуването.

— Наистина, но това ще се оправи. Джезабел е с добро родословно дърво.

Като чу името си, кобилата изпръхтя. Рурк се вгледа в яслата и се престори на угрижен.

— Изглежда, нещо много я боли, изпъна се. Какво ли й има?

Без да се замисли, Шана обърна глава. В същия миг вилата профуча в ъгъла, а в следващия Шана се озова в обятията му. Тя извика, но не много високо, за да не събуди коняря.

— Рурк, пуснете ме веднага!

Отдаде й се да се извие отново така, че да стъпи на твърда земя. Но Рурк бе проврял ръка под дрехата й и я бе стиснал плътно. Сега тя усети ръката му на голите си хълбоци.

— Усмирете си! Нямате какво да търсите там!

Рурк се изсмя в ухото й.

— Вашето сърце тупти за деца и глупаци, както казахте. Ако това означава, че ме обичате, на мен ми е все едно за кое от двете ме смятате!

Шана опря ръка в гърдите му и събра дрехата си около гърлото си.

Но Рурк използва случая и прокара пръсти по оголения й гръб.