Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
— Разбрах, Тирон, но на колене те моля да бягаш, преди да са те хванали.
Като я сграбчи, Тирон я прехвърли през прозореца, но докато тя се мъчеше да запази равновесие на перваза, отдолу се разнесе боботещ смях. Тирон се надвеси и видя мъж с дълги провиснали мустаци и единствен кичур коса на избръснатото теме да тича към прозореца с разперени ръце.
— Охо! Полковник Райкрофт! Май пак се срещнахме, а? Много мило от твоя страна, приятелю, да ми подхвърлиш момето. — Грамадният мъж отново се разсмя гръмогласно. — Малката гугутка май е вкусно парче, а? Сега и аз ще се облажа с твоята гозба.
— Петров! — ахна Зиновия и хвърли поглед към Тирон, който сподавено изруга.
— Това значи, че и Ладислас е тук! — промърмори той. — Трябва да попитам княз Алексей откъде си намира такива приятели!
Той помогна на Зиновия да се пъхне обратно в стаята.
— Боя се, че князът е взел всички мерки, за да не се изплъзнем, щом е наел тези разбойници да ме намерят. Бъди сигурна, че умират да си отмъстят. Убеден съм, че Алексей е знаел за това, като ги е потърсил.
— Откъде е знаел как да ги намери? — объркано попита Зиновия.
— Същия въпрос бих искал да задам и аз на Алексей, ако имам тази възможност.
— По-лесно ще избягаш без мен — обади се Зиновия, плъзвайки ръка под разкопчаната му риза, за да докосне мускулестите гърди. — Няма ли да се опиташ? Обещавам ти, че Алексей няма да позволи на тези хора да ме насилят, не й когато има възможност царят да научи за това…
Тирон изсумтя презрително.
— Алексей може да няма избор, ако Ладислас е тук. Злодеят те искаше и преди. Този път няма какво да му попречи да те вземе.
— Моля те да ме изслушаш, Тирон! Аз мразя повече от теб Алексей и Ладислас, но ако ме оставиш и успееш да се измъкнеш, може би ще можеш да събереш хора, за да ме изтръгнеш от техните ръце. Нали вече веднъж ме измъкна от Ладислас. Не можеш ли да го направиш пак?
Тирон се намръщи, обмисляйки предложението. Със сигурност нямаше да успее да й помогне, ако бъдат пленени заедно, когато толкова много хора жадуваха да се разправят с него.
— Може би ще успея. Някои приятели живеят наблизо. Английски офицери. Ако си пробия път, те ще ми се притекат на помощ.
Под непрекъснатите удари дъската около резето започна да се пропуква, което накара Тирон пак да посегне към сабята си. Докато я прибираше в ножницата, вниманието му бе привлечено от капчиците кръв, посипани по белия чаршаф. За секунда не можеше да откъсне поглед от тях, сетне се обърна към Зиновия.
— Ще довърша това, което започнах преди малко обеща й той с горещ шепот и бързо я целуна. — Опази се за мен.
Преглъщайки сълзите си, Зиновия се насили да му се усмихне.
— Внимавай!
Тирон се засмя в отговор, сетне скочи на прозореца и подхвърли през перваза.
— Можеш да кажеш на княз Алексей и Ладислас, че ще се върна и ще ги убия, ако ти причинят зло.
Зиновия дотича до прозореца, а той спря на перваза. Там Тирон пъхна два пръста в устата си и за голяма изненада на Зиновия силно изсвири, карайки Петров да дотича обратно, за да му послужи за публика. Мускулестият гигант зяпна нагоре, а Тирон му се усмихна и се поклони подигравателно.
— Много мило от твоя страна, че идваш като те повикам, Петров — подразни го той и като скочи от перваза, се хвърли право върху великана, който се олюля от изненада. Зиновия допря ръка до устата си, за да заглуши уплашения си писък, но всеки звук би бил заглушен от мощния пресеклив вой, който се разнесе от едрото гърло на Петров. Той постепенно премина в оглушителен рев и внезапно заглъхна, когато полковникът се приземи с цялата си тежест върху него.
Както се бе надявал Тирон, смелия му скок бе смекчен от туловището на разбойника и само за всеки случай той вдигна юмрука си и стовари мощен удар върху масивната брадичка на замаяния бандит, изпращайки го в безсъзнание. Голямата глава се люшна безпомощно, когато Тирон провери реакцията му. Задоволен от резултата, той скочи на крака и отупа праха от дрехите си, сякаш след обикновено подхлъзване. Сетне се обърна и с малко кривата си усмивка се поклони изискано, този път в чест на възлюбената си дама, която още стоеше на прозореца с притиснат до устата юмрук.
Засмяна от облекчение, Зиновия изръкопляска на дръзкия му подвиг и му прати въздушна целувка, после той се обърна и хукна към най-близката къща. Макар да напрягаше зрението си, скоро го изгуби в нощта и остана странно смутена, но същевременно успокоена от щастливото му избавление.