Диви нощи

Баба му беше облечена строго официално, около врата и китките си носеше перли, а косата й беше старателно сресана.

— Те спят — каза Лоугън, решен да запази спокойния сън на съпругата и дъщеря си.

Госпожа Флорънс царствено вдигна бастуна си към него.

— И през ум да не ти минава, че ще се върна, след като изкачих проклетите ви стълби. Ще остана само минутка — трябва да видя своята правнучка.

— Добре — прошепна той и я пусна да влезе. — Явно нищо не може да те спре.

Госпожа Флорънс пристъпи към леглото, очарована от гледката на бебето в ръцете на Мадлин.

— Моята правнучка — нежно каза тя и погледна към Лоугън. — Прекрасно създание, както и очаквах. Решихте ли как да я кръстите?

— Елизабет — отговори Лоугън.

Старицата го погледна с овлажнели очи. Тя му направи знак да се наведе и го целуна по бузата.

— Майка ти щеше да е много щастлива, момчето ми. Много щеше да е щастлива…