Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— За да може да процъфти доброкачественият тип.
— Точно така, Джак. За да може да процъфти доброкачественият тип. И да влезе в симбиоза с човешките същества.
— Симбиозата, в която сте влезли вие?
— Точно така, Джак — усмихна се Джулия.
Усмивката й бе зловеща.
— Джулия, това са глупости — казах аз. — Това е болест.
— Разбира се, че ще смяташ така. Защото още не знаеш какво е. Не си го изпитал. — Тя се приближи и ме прегърна. Позволих й. — Нямаш представа какво ти предстои.
— Историята на моя живот.
— Стига си се инатил. Просто го приеми. Изглеждаш уморен, Джак.
Въздъхнах.
— Уморен съм. — И наистина бях. В нейните ръце определено се чувствах слаб. Бях сигурен, че и тя го усеща.
— Тогава защо не се отпуснеш? Прегърни ме, Джак.
— Не знам. Може би си права.
— Права съм, разбира се. — Тя пак се усмихна, разроши косата ми с длан. — О, Джак, ужасно ми липсваше.
— И ти на мен — отвърнах аз. — Липсваше ми. — Прегърнах я, притиснах я към себе си. Лицата ни се доближиха едно към друго. Тя беше красива, устните й се разтвориха, очите й се взираха в мен, меки, подканящи. Усетих, че се отпуска. — Кажи ми само едно, Джулия.
— Разбира се, Джак.
— Защо си отказала да се подложиш на изследване с ядрен магнитен резонанс в болницата?
Тя се намръщи и се отдръпна, за да ме погледне.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— И ти ли си като Аманда?
— Коя Аманда?
— Нашето бебе, забрави ли? Ядреният магнитен резонанс я излекува. Светкавично.
— За какво говориш?
— Джулия, роякът има ли някакви проблеми с магнитните полета?
Тя се ококори и започна да се бори в ръцете ми.
— Пусни ме! Рики! Рики!
— Съжалявам, скъпа — казах аз. И натиснах бутона с коляно. Разнесе се острият звук от пулсирането на магнита.
Джулия закрещя.
От отворената й уста се разнасяше силен постоянен вик, мускулите на лицето й бяха напрегнати. Стиснах ръката й. Кожата на лицето й затрепери. После чертите й започнаха да се променят, да се подуват. Стори ми се, че очите й изглеждат уплашени. Подуването продължи и се разпадна на отделни ручейчета.
И в следващия момент Джулия буквално се разпадна пред погледа ми. Кожата на подутото й лице се пръсна на реки от частици като пясък, стичащ се от върха на пясъчна дюна. Частиците се понесоха по дъгата на магнитното поле към стените на помещението.
Усетих, че тялото й олеква в ръцете ми. Частиците продължаваха да изтичат към всички ъгли на стаята. И когато свършиха, в обятията ми остана блед труп. Очите на Джулия бяха хлътнали. Устните й бяха тънки и напукани, кожата й прозираше. Косата й бе безцветна, суха. Ключиците й изпъкваха от костеливата й шия. Приличаше на болна от рак. Тя раздвижи уста. Чух едва прошепнати думи. Наведох се към нея.
— Той ме разяжда, Джак — промълви жена ми.
— Знам.
— Трябва да направиш нещо.
— Знам.
— Джак, децата…
— Добре.
— Целунах ги — промълви тя.
Не отговорих. Само затворих очи.
— Джак, спаси дечицата ми, Джак…
— Добре.
Погледнах нагоре и я видях навсякъде около себе си, лицето и тялото на Джулия, разпрострени по целите стени. Частиците бяха запазили вида й, ала се бяха сплескали върху повърхността на стените. И все още се движеха едновременно с разтварянето на устните, с мигането на клепачите й. После пред очите ми започнаха да се носят обратно към нея в мъгла с телесен цвят.
— Джулия! — извика пред стаята Рики. — Джулия! — Ритна вратата няколко пъти, но не влезе. Знаех, че не смее. Бях изчакал цяла минута и кондензаторите бяха заредени. Не бе в състояние да ми попречи да включа магнита. Можех да го задействам когато поискам — поне докато не изчерпя заряда му.
— Джак…
Погледнах я. Очите й бяха тъжни, умоляващи.
— Джак — промълви тя. — Не знаех…
— Всичко е наред — казах аз.
Частиците се носеха обратно и отново извайваха лицето й. Джулия възвръщаше материалността и красотата си.
Натиснах бутона.
Бам!
Частиците се стрелнаха към стените, макар този път не толкова бързо. И в ръцете ми пак остана безпомощното тяло на Джулия. Хлътналите й очи умоляващо се взираха в мен.
Бръкнах в джоба си и извадих едната епруветка с бактериофаги.
— Изпий я.
— Не, не — възбудено се възпротиви жена ми. — Вече е късно за…
— Опитай. — Вдигнах епруветката към устните й. — Хайде, скъпа. Искам да опиташ.
— Моля те, недей. Не е важно…
— Джулия! — извика Рики. — Джулия! — И заблъска с юмруци по вратата. — Добре ли си, Джулия?