Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Всичко е за добро, Ричард.
Нищо, което той казваше, явно не можеше да стигне до сърцето й, а той на свой ред не разбираше онова, което му говореше тя. Яростта му кипеше. Магията на меча напираше. Едва я удържаше.
— Нима наистина мислиш, че някога ще повярвам на това?
Сините очи на Ничи като че ли гледаха някъде зад него.
— Вероятно не.
Погледът й отново се спря върху него. Тя изсвири с пръст. В далечината изцвили кон и след малко изскочи от гората.
— Имам кон и за теб. Чака ни от другата страна на просеката.
Ужасът се вкопчи в тялото му. Ръката на Калан се впи в дланта му. Кара го докосна по гърба. Спомените за предишното му залавяне и за всичко преживяно учестиха пулса му до луд бяг, дишането му стана неистово. Почувства се в капан. Нещата се изплъзваха от пръстите му и не можеше да види никакъв изход.
Повече от всичко му се искаше да се противопостави, да се бие, но не виждаше как. Де да беше толкова просто, че да може да повали противника на земята. Припомни си, че единственият му шанс е да мисли с главата си, а не да се оставя на чувствата и желанията си. Обърна се към спокойния център в душата си и с негова помощ успя да успокои надигащата се буря от паника.
Ничи стоеше в достолепната си изправена поза, вдигнала брадичка. Приличаше на човек, тръгнал с достойнство към ешафода. В този миг Ричард си даде сметка, че тя наистина е готова да поеме по който трябва път.
— Дадох ти възможност за избор, Ричард. Други възможности нямаш. Избирай.
— Няма какво да избирам. Няма да оставя Калан да умре.
— Разбира се, че няма. — Ничи се отпусна почти незабележимо. В очите й блесна нещо като топлота. — Тя ще е добре.
С приближаването конят забави ход. Когато красивата петниста кобила спря до Ничи, тя я хвана за юздата близо до муцуната. Сивкавата й грива танцуваше на вятъра. Кобилата пърхаше и отмяташе глава, явно притеснена от чуждото присъствие и изпълнена с желание да избяга.
— Но… но — заекна Ричард, щом Ничи вдигна крак в стремето — какво мога да взема?
Ничи преметна крак през гърба на животното и се намести на седлото с изправени рамене. Черната й рокля и русата й коса се открояваха ясно на фона на оловното небе.
— Всичко, което пожелаеш, стига да не е човек. — Тя цъкна с език, подкарвайки коня да се обърне към Ричард — Предлагам ти да си вземеш дрехи и такива неща. Всичко, което би искал да носиш със себе си. Вземи всичко, което можеш да носиш, ако искаш. Гласът й стана по—остър:
— Обаче остави тоя твой меч. Няма да ти трябва. — Тя се наведе, лицето й за пръв път бе студено и заплашително. — Ти вече не си Търсач, нито Господарят Рал, предводителят на Д’Харанската империя, и в този смисъл не си съпруг на Майката Изповедник. Отсега нататък си просто Ричард.
Кара пристъпи край него като буреносен облак.
— Аз съм Морещица. Ако си мислиш, че ще ти позволя да отведеш Господаря Рал, значи си ненормална. Майката Изповедник вече изрази желанието си. Мое задължение е, преди всичко друго, да те убия.
Ничи стисна юздата.
— Прави каквото трябва. Знаеш последствията.
Ричард спря с ръка Кара да не посегне към Ничи и да я свали от коня.
— Спокойно — прошепна й той. — Времето е на наша страна. След като всички сме живи, ще имаме възможност да измислим нещо.
Напрежението в тялото на Кара поутихна. Тя с неохота отстъпи назад.
— Трябва да си взема някои неща — обърна се Ричард към Ничи, опитвайки се да печели време. — Почакай поне да си събера раницата.
Ничи отпусна юздата и отново приближи към Ричард. Едната й ръка бе отпусната на седлото.
— Тръгвам. — Тя посочи с дългия си елегантен пръст: — Виждаш ли онази просека там? Ако ме настигнеш, докато стигна до върха, Калан ще живее. Прекося ли оттатък, а ти не си с мен, тя ще умре. Казах.
Всичко се случваше твърде бързо. Трябваше му време за размисъл.
— И какво ще спечелиш от всичко това?
— Ще разбера кое е най—важното за теб. — Тя се настани удобно на седлото. — Като се замислиш, излиза, че е доста сериозен въпрос. Тепърва предстои да намерим отговора. Докато стигна да горе, ще го знам.
Ничи смушка коня и той тръгна в бавен ход.
— Не забравяй, върха на просеката. Дотогава имаш време да се сбогуваш, да си събереш багажа и да ме настигнеш, ако искаш Калан да живее. Ако пък решиш да останеш, ще разполагаш пак с толкова време, за да се сбогуваш с нея, преди да умре. Докато правиш избора си, обаче не забравяй, че и двете решения са окончателни.
Калан се втурна след коня, но Ричард я хвана през кръста.
— Къде го водиш? — попита тя.
Ничи спря за миг коня си и погледна Калан с плашеща окончателност.
— В царството на забвението.