Пазителят на монетния двор

— Oros — рече Нютон. — Не се сетих за това. Да, разбира се. На няколко пъти по време на разследването бях сляп като Орион63. Едва сега мракът се разсея и видях нещата на светлината.

— Онези, върху които Духът на живота се спусне, ще бъдат обвързани със силата, ще бъдат спасени и ще станат съвършени и достойни да се извисят към голямата светлина.

— От кое евангелие е това? — попита Нютон.

— Тайната книга на Йоан. Светлината е не Сина, а Всемогъщият Бог Отец.

— Амин — прошепна Нютон и кимна.

— Близо до хълма с Храма в Ерусалим има мохамеданска джамия. Построена е върху скалата, на която Аврам е подготвил Исак за жертвоприношение. Там е мястото, откъдето техният пророк се е възнесъл на небето. Не съм го виждал, но чух, че има надпис, който гласи: „О вие, учени хора, не преминавайте границите на религията си и говорете само истината за Бога. Месията Исус, синът на Мария, е само Божи апостол. Той даде дума на Мария и от него излезе Дух. Затова вярвайте в Бога Отец и неговите апостоли и не казвайте Три, защото Господ е единственият бог и е далеч от величието Му да има син.“

— Амин — отново измърмори Нютон. За миг изглеждаше потресен, а после каза: — Когато дойдох в Тауър, не мислех, че очите ми ще се отворят тъй широко, сержант. През целия си живот съм се стремил да видя Божията светлина. Мислех, че никой не вижда истината по-ясно от мен. Но може би е уместно, че именно човек като вас ще ми разкрие повече за Него. Господ, който най-добре познава човешките възможности, крие загадките си от мъдрите и разсъдливите на този свят и ги разкрива на невръстни деца. Умните хора често са прекалено завладяни от въображението си и твърде оплетени в смисъла на живота.

— Прочетете книгата — подкани го сержантът — и ще научите повече.

В понеделник Нютон отиде в Уайтхол да моли лордовете от Върховния съд да пощадят живота на сержант Роан. Те обаче не бяха предразположени да проявят снизходителност, въпреки красноречивите му молби, и на определения ден Роан и Валие тръгнаха към своята смърт, макар и не дотам заслужена. Тълпите крещяха одобрително по целия път до Тайбърн. Нютон и аз не присъствахме на екзекуцията на двамата престъпници. Господин Алингам, дърводелецът и гробарят на Тауър, отиде и каза, че палачът бил много пиян и се опитал да сложи въжето на шията на свещеника, който ги придружил до смъртта им. Това несъмнено се е сторило забавно на еретично настроените протестанти.

Никой не е умирал тъй неоплакан, защото всички бяха на мнение, че двамата са замесени в заговора за убийството на краля, предсказан от Нострадамус в памфлета, който Тайтъс Оутс ни беше дал. След като Роан и Валие умряха, главите им бяха набучени на колове и забити в северния край на Уестминстър Хол за задоволство на населението.

Нютон прекара утрото на екзекуцията затворен с апокрифните евангелиета, които намери в библиотеката на Тауър по указанията на сержант Роан. Книгата на тамплиерите беше в забележително добро състояние и аз се запитах дали не е фалшификат, каквито се оказваха много от предполагаемите Христови реликви и тези на светците. Сборникът от старинни ръкописи беше подвързан в кожа. Отпред имаше изящно изображение на съзвездието Орион — същото като на кръста, който господин Пийпс ни беше показал, и се състоеше от красиво изписани на латински страници.