Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Вече е ясно накъде трябва да тръгнем — рече Горат.

— Ще ми се първо да намерим вода — въздъхна Оуин.

— Вода сигурно има, щом тази пустош е обитаема.

Оуин кимна, но премълча опасенията си, че може да не я открият навреме.

— Поне знаем, че сме на остров — рече Горат. — Това е добре.

— Защо?

— Защото означава, че няма да се скитаме вечно.

Оуин реши, че хуморът е твърде черен за ситуацията, в която се намират, и премълча. Продължиха към близкия хълм и когато го изкатериха, забелязаха руините, за които пишеше Пъг. Отвъд тях се виждаше просторна водна шир.

— Ако стигнем до брега — рече Оуин, — мисля, че ще намеря начин да се сдобием с обезсолена вода.

— Може би този остров се намира насред голямо езеро — подметна обнадеждено Горат.

— Би било чудесно.

Спуснаха се по склона и когато доближиха подножието му, Горат извика:

— Вода! — Наведе се и загреба с шепа. — Прясна е. Подай ми меха. След минута вече разполагаха с половин мях прясна вода, което бе достатъчно да удовлетвори жаждата им поне на първо време. Оуин пи пръв, а Горат го поучаваше:

— Бавно! Не се наливай. Ще те заболи корем.

Водата имаше вкус на минерали и беше топла, но се стори на Оуин най-вкусната на света. Той подаде меха на Горат и нетърпеливо зачака пак да дойде неговият ред. Когато приключиха, отново напълниха меха и Горат каза:

— Ще отбележа това място, в случай че не намерим никъде другаде вода.

Оуин кимна.

— Вече сме близо до руините.

— Сигурно ще сме там преди залез-слънце.

На стотина метра от целта забелязаха още една юрта, полузаровена в пясъка. От това разстояние вече се виждаше; че руините са седем масивни колони от дялан камък. И този път Горат използва върха на сабята, за да повдигне завесата на вратата, а Оуин надникна предпазливо.

На пода вътре откриха втора бележка.