Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
Кенеди кимна.
— Със специален агент Макмахън ли разговаряхте?
Рос погледна към главния прокурор Стоукс. Той отговори вместо него:
— Не, както знаете директор Роуч е извън страната. Затова заместник-директорът Фин изнесе доклада.
— А господин Фин беше ли на местопрестъплението?
— Не — сухо отвърна прокурорът.
— Айрини, медиите как приеха новината за смъртта на Мич? — попита я Рос.
И двата сутрешни вашингтонски вестника бяха напечатали статии, в които се казваше, че Рап и съпругата му са загинали от експлозия на пропан в къщата им в Мериленд. Телевизионните канали също отделяха доста внимание на тази история. Без да изпитва никакви угризения и страх, Кенеди дръзко го погледна в очите и отговори:
— Нямам представа.
— Къде е той сега?
— В момента е на безопасно място и се възстановява от травмите.
— Къде е? — настоя той.
— В една от тайните ни квартири във Вирджиния.
— В коя?
Тя леко наклони глава.
— Защо толкова се интересувате къде е Мич?
Рос хвърли поглед към останалите присъстващи.
— Мич е човек, който не слуша и не се подчинява на никого. Смятаме, че ще е най-добре ФБР да го държи под око, докато не се успокои.
— А… аз не бих се тревожила за това — саркастично отвърна Кенеди. — Сигурна съм, че ако тримата му обясните, че експлозията е била нещастен случай, той веднага ще се съгласи с вас.
Очевидно беше, че Рос не е доволен от тона й. Той се надигна и попита:
— Кои бяха онези двамата, които изпрати снощи да огледат останките от къщата на Рап?
— Не разбирам за какво говорите.
— Разговарях с шерифа на Ан Аръндел тази сутрин и той ми каза, че снощи са се появили двама мъже, които твърдели, че си ги изпратила да огледат. — Шефът й скръсти ръце. — Явно са предизвикали доста съмнения.
— Така ли?
— Да. Кои са те?
— Професионални убийци.
Рос се изчерви от яд.
— Не мисля, че сега е моментът да остроумничиш.
— Говоря сериозно. Те се специализират в убийства, като правят така, че да изглеждат като нещастни случаи.
Рос направо побесня:
— Как се казват?
Кенеди поклати глава.
— Не мога да разкрия имената им.
— Защо?
— Нямате разрешение за достъп до секретна информация.
— Аз съм ти началник.
— Това не означава, че без разрешение можете да научавате секретна информация. — Атмосферата стана напрегната. — Не разбирам защо сте по-заинтересован кои са те, отколкото какво са открили.
— Повече ме притеснява кои са — намеси се главният прокурор Стоукс. — Ако случилото се наистина е престъпление, моите хора ще трябва да съберат доказателства за съдебен процес и няма да е много добре в залата за свидетели да бъдат поканени двама професионални убийци.
— И, Айрини, тези така наречени „улики“, които те са открили, са доста неубедителни — продължи Рос. — Няколко стъпкани стръка трева и следи от гуми. — Той поклати глава и се намръщи. — Как ще излезеш с такива доказателства срещу заключението на шефа на пожарната, че е било битов инцидент?
— И какво предлагате вие? Да не обръщаме внимание на предупреждението на йорданците, че е обявена награда за главата на Рап? Да не обръщаме внимание на откритията на двама обучени и заслужили ветерани от специалните сили, които знаят повече за тези работи, отколкото всички нас взети заедно?
— Не сме казвали подобно нещо — отвърна Рос.
— Тогава защо толкова държите да представите инцидента като нещастен случай?
В стаята настъпи тишина. Тримата членове на кабинета се обърнаха към президента, сякаш сега беше моментът той да се намеси. Но президентът не реагира. Вицепрезидентът също мълчеше.
Държавният секретар пръв наруши тишината:
— Айрини, проблемът може да се реши по два начина: правилен и неправилен.
„Не е ли винаги така?“ — каза си тя.
— Правилният е да оставим ФБР да се занимава с разследването.
— А неправилният?
— Неправилният начин — намеси се главният прокурор — е да позволим на тайните шпиони на ЦРУ да се ровят и да душат около вероятното място на престъплението.
Стоукс използва думата „вероятно“. Кенеди искаше да обясни на главния юрист на страната, че ако не бяха Коулман и Уикър, никоя от тези улики сега нямаше да им е известна. Обаче знаеше, че ще е напразно, и затова не го стори. Те вече бяха решили. Бояха се от отмъстителния Мич Рап или по-точно — бояха се от това, което той щеше да направи от името на американското правителство. Безпокойството, което можеше да донесе той на тях и на техните организации, щеше да е голямо.
— Уверявам ви — продължи Стоукс, — че ако е извършено престъпление, ще се погрижим извършителите да бъдат изправени пред съда. Може да отнеме известно време, но ще го направим. Междувременно вие трябва да обясните на Рап по никакъв начин да не се меси в разследването. Защото ако се намеси, ще си има сериозни проблеми със закона.