Криожега
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #17
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-118-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Криожега». Краткое содержание книги:
— Преди колко време е станало това? — попита Майлс в опит да се добере до някаква съществена информация.
— Малко след като вие сте тръгнали, изглежда — каза виновно Рейвън. — Боя се, че не прецених добре дозата. Съжалявам…
Майлс махна с ръка — не чак в опрощение, но с разбиране.
— Значи са на свобода най-малко от два часа, три може би. Предостатъчно да се приберат вкъщи. Или някъде другаде.
Тактическо дърво с разклонения започна да се оформя като скица в главата му. Ако двамата бяха духнали с единственото намерение да спасят собствените си кожи, значи можеше да са навсякъде, но едва ли щяха да се върнат тук, още по-малко с подкрепления, защото както полицията, така и шефовете им биха застрашили намерението им да минат в нелегалност. Но ако се бяха върнали в „Нов Египет“… тогава вариантите се умножаваха. „Чудя се дали не сме се разминали по пътя насам? Късно е да се чудиш, мой човек.“ Двамата биячи със сигурност бяха запомнили Роик, вероятно бяха видели и Рейвън, самия Майлс не бяха виждали, иначе не биха могли да го забравят, но Роик беше забележителен сам по себе си — разкриеха ли самоличността му, бързо щяха да стигнат и до Майлс. Чието участие във всичко това със сигурност щеше да смути и изуми Четиримата разбойници. От гледна точка на „Нов Египет“ Майлс беше напълно неизвестна величини.
Уви, друга неизвестна величина беше станала известна — в „Нов Египет“ вече знаеха за владенията на мадам Сузе, логично беше да предположат и че Лейбер, тяхната първоначална мишена, е бил доведен тук, макар че не можеха да са сигурни дали не е бил преместен впоследствие. Бяха ли открили, че техният служител — вече бивш служител, без съмнение — е отмъкнал замразената мадам Сато? И ако е така, на кое предположение щяха да заложат — че жената вече е съживена или че Лейбер още разнася криокамерата й като някакъв едрогабаритен сувенир? Съхраняваха ли записите на охранителните камери от онзи паметен ден, когато Майлс й неговият ударен отряд бяха откраднали злополучната й заместничка госпожа Чен? И ако ги пазеха, какви изводи щяха да си направят от видяното? И…
— По дяволите — измърмори Майлс. — Трябва пак да говоря с онзи идиот Лейбер. — Без допълнителна информация трудно би могъл да разгадае успешно ходовете на Четиримата разбойници. Въздъхна и каза по-високо: — А, здрасти, Марк. Ти защо си тук? И така неочаквано, ако позволиш да отбележа.
Марк килна глава неизвинително, дори взе че си позволи самодоволна усмивчица.
Майлс стрелна с поглед Рейвън.
— Мислех, че сме се разбрали за изненади от подобен характер.
Рейвън отклони виновно очи, сви рамене и измрънка:
— Взели са по-ранен кораб.
Майлс заряза тази очевидно непродуктивна тема.
— Здрасти, Карийн.
Тя му показа зъбките си. В усмивка. Май.
— Здрасти, Майлс. Как я караш?
— Не толкова добре, колкото си мислех, очевидно. — Той хвърли последен поглед към малката стая — все така празна, — след което се обърна. Тенбъри, благословен да е, междувременно беше успял да поуспокои Яни и двамата тръгнаха да търсят медтехник Танака.
Откъм багажника на консулския ван се чу пронизителен врясък.
— Вън! Въннн!
Веждите на Ворлинкин подскочиха.
— Да не сте отвлекли още някого? — В тона му се долавяше известно негодувание, но примирението беше повече. Майлс се сети за онези бабини деветини, дето водата била по-силна от камъка. В дългосрочен план. Ръбовете на консула бяха започнали да се оглаждат.
— Този път не съм отвличал никого. Джин, гвардеец Роик има подарък за теб. Жив.
— Наистина ли? — Момчето се напрегна като струна и впери поглед в багажника. Майлс даде знак на Роик и той отведе Джин да го запознае с новия му домашен любимец. „Чудесно се разбират с деца“, така беше казала секретарката на Уинг.
„А ти откога вярваш на тези хора?“ Неспособна да устои на любопитството си, Карийн тръгна след Роик и детето.
Майлс се обърна към Ворлинкин и Рейвън и каза тихо:
— Рейвън, кога най-рано можем да изведем мадам Сато от изолатора?
— И да я преместим в консулството ли? — попита Ворлинкин.
Майлс кимна.
— Първата ни отбранителна линия падна. Имам предвид секретността. Консулството предлага най-добри възможности за отбиване на атаки от законово естество. Де да предлагаше същата защита и срещу атаки от незаконно, силово естество. Имам нещо предвид и по тази линия, но още не е пристигнало.
Рейвън стисна устни с явна неохота. Типично по докторски.
— Утре? Не че биоизолацията й е на ниво и сега покрай децата, които влизат и излизат непрекъснато. Всеки може се окаже преносител на бацили, дори да е малолетен и сладък.