Безмълвният ангел
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безмълвният ангел». Краткое содержание книги:
Двайсет и една годишната Хариет отскоро работи като рентгенов лаборант и се справя сама с живота.
Не обръща внимание на предупрежденията на баща си, че „само глупаци и леки жени живеят в «Кингс Крос»“ — квартал с лоша слава. Именно там тя среща странни и чудати хора като хазяйката си и нейната дъщеря Фло. Госпожа Делвекио Шварц прави хороскопи, хвърля карти Таро и предсказва бъдещето с кристално кълбо. Ала истинската й връзка с невидимия свят е малката Фло — безмълвният ангел, който пленява завинаги сърцето на Хариет.
Докато трупа опит за мъжете, любовта и картите Таро, Хариет открива, че да следваш сърцето си невинаги е лесно. А да защитиш най-скъпите си хора може да бъде по-трудно от всичко.
Завладяващ роман за енергията и страстта на едно отминало време!
Хванах такси до „Куинс“, макар че не отидох направо в кабинета на сестра Агата. Първо се отбих в психиатричната клиника и намерих доктор Джон Прендъргаст на път за сутрешната си консултация.
— Джон, Джон! Мадам Делвекио Шварц е оставила завещание, в което ме определя за настойник на Фло! — извиках аз. — Службата за закрила на децата съвсем скоро ще бъде принудена да ми я предаде! Ура!
Лицето му придоби съвсем мечешко изражение.
— Тогава ще я задържим тук и ще я пазим за теб. — Той ме вдигна като перце и ме завъртя из коридора. — Тъй като не си падам много по сестрите — каза, докато ме водеше към стаята на Фло, — нещастието на моя живот е, че всяка жена, която харесам, принадлежи на някой пациент и следователно е обвързана. Ти си далеч от тази категория, така че не знам дали ще имаш една свободна вечер, за да вечеряш с един по-скоро луд, отколкото обикновен психиатър?
— Имаш телефонния ми номер — казах, като го погледнах с нови очи. Хм, я виж ти. Моите хоризонти се разширяват. Беше от типа централен нападател в отбора по ръгби. Разнообразието, беше съветвала мадам Делвекио Шварц. Избирай ги различни, принцесо, и ще имаш поне един девственик, преди да умреш. Макар че аз силно се съмнявах Джон Прендъргаст да е девствен.
Фло както винаги ме поздрави с отворени обятия, а аз я обсипах с целувки и прегръдки. И малко сълзи.
— Скъпа, Фло, скоро ще си дойдеш с мен вкъщи — шепнех в ухото й, долепено до моята уста.
Най-голямата усмивка на света цъфна на малките устнички, тя обви ръцете си около мен и ме стисна пламенно.
— Не е глупаче, нашата Фло — отбеляза Джон Прендъргаст без изненада.
— Аутизъм, глупости! — изръмжах аз. — Фло е уникална! Мисля, че Бог е много уморен от кашата, която ние, хората, забъркахме на земята, затова е решил да изобрети нов модел. Говорът е нещо, което ни вкарва в толкова много беди. „Език мой — враг мой.“ Но ако можем да четем мислите си, лъжите и двуличието ще излетят през прозореца. Ще трябва да бъдем такива, каквито наистина сме.
Следващият номер в моя списък за посещения беше сестра Агата, която определено бе подострила ноктите си и се бе приготвила за битка. Взех решението си, след като видях изражението на лицето й, когато нахлух в нейния кабинет. Но ней дадох шанса дори да си отвори устата, нещастната стара чанта!
— Сестра Топингам, напускам! — обявих. — Днес е сряда и няма да бъда тук целия ден. Ще работя утре и в петък, след което си отивам.
Крякане, крякане, крякане.
— Изисквам две седмици предупреждение, госпожице Пурсел!
— Ще имаш да вземаш, не си познала! От петък следобед ме няма.
Крякане, крякане, крякане.
— Ти си нахалница!
— Нахалството — казах — се увеличава правопропорционално и синхронно с финансовата независимост. — Изпратих й една въздушна целувка и излетях от кабинета. Сбогом, сестра Агата!
След което отидох в Бронте с друго такси, за да разкажа новините на моята силно обезпокоена фамилия.
Избрах часа съвсем преднамерено. Татко и братята ми бяха в магазина, вкъщи бяха само мама и баба. Колко жалко, че баба не е майката на баща ми. Тогава щяхме да научим истината. Но родителите на татко бяха преминали в отвъдното — май и мен ме е прихванала тази болест да наричам така смъртта! — преди да се родя. Докато вървях през двора към задната врата, забелязах, че тревният участък, където баба изхвърляше гърнето си, бе отровнозелен и сочен. Уили бе навън и се приличаше на слънце.
— Ехо! Пред себе си виждате човек, който се търкаля в пари и не е необходимо да работи! — обявих още от прага.
Мама и баба седяха и обядваха. Хляб, масло, буркан сладко от праскови и чайник. И двете изглеждаха, ох, толкова навъсени! Предположих, че са обсъждали събитията на Виктория Стрийт 17-в за десети път. Любовна връзка с женен хирург, убийство и самоубийство, изчезнали деца, ненормална дъщеря — това не бе представата за рая за никой родител или прародител.
Когато изчуруликах това, двете скочиха и се разбързаха.
— Искаш ли чаша чай, скъпа? — попита ме мама.
— Да, ама не — казах, отидох до бюфета с чиниите и изкопах скъпоценната бутилка на Уили с тризвездното бренди точно иззад соса „Уорчестър“, доматените консерви и буркана с кафе — смес с цикория.
— Ще ударя една глътка от това. Брендито — докато говорех, си налях малко в кристална чаша „Стюарт“ — е балсам за душата. Попитайте Уили. Знаеш ли, мамо, трябва да пазиш старите чаши от сирене „Крафт“, те са нечупливи и не изглеждат никак зле с тези лалета, изрисувани по тях. — Седнах и вдигнах елегантната чаша към тях. — До дъно41, както казва епископът на момчетата от хора.
41
Bottoms up — означава също „със задника нагоре“. — Б.пр.