Петимата велики воини

Бам!

Дебелата подпора се стовари върху джипа и улучи точно голямата купчина торби с пясък, които близнаците бяха натрупали непосредствено зад предните седалки. Гумите на колата бяха изпуснати наполовина, за да компенсират разширяването на въздуха, когато се загреят.

По-голямата част от тежестта на самолета е в средната му част, предимно заради двигателите и горивото в крилете, така че джипът трябваше да понесе по-лекия носов отсек на „Халикарнас“. Пък и самият „Хали“ беше много по-лек от повечето самолети от неговия клас, така че Джак реши, че ако успеят да подкарат джипа, това ще намали тежестта още малко и може би ще успеят да вдигнат машината във въздуха.

Докато близнаците приготвяха джипа, Джак беше разтоварил излишните неща от „Хали“, както и всичките му пътници — Мечо Пух, Стреч и Скай Монстър.

После се качи сам в самолета. Дори Хор нямаше да му прави компания при тази последна мисия.

Пух, Стреч и Скай Монстър — с нещастния Хор, завързан на китката му — сега седяха на солния хълм и наблюдаваха хибрида между самолет и джип като зрители на футболен мач. Около тях се търкаляха бутилки вода, оръжие и толкова медицинско оборудване, колкото можеха да носят. Ако Джак успееше да вдигне „Халикарнас“ във въздуха, близнаците щяха да се опитат някак да ги закарат до Аман.

Подпрял предния си колесник на джипа, могъщият „Халикарнас“ изглеждаше съвсем нелепо на пустинната магистрала.

Скай Монстър гледаше тъжно от хълма.

— Този самолет бе същински проклет боен кон, член на екипа като всички нас. Дори и да успее да излети, Джак няма да може да го приземи като хората. Никога вече няма да го видя. Сбогом, „Халикарнас“.