Гневът на Лудия бог
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гневът на Лудия бог». Краткое содержание книги:
Командирите на цуранската армия започнаха да отстъпват бързо, но без паника.
Миранда беше сигурна, че за известно време сферата няма да се увеличава, и понеже любопитството й бе възбудено, затвори очи и отпрати съзнанието си напред.
Отново се натъкна на магическата бариера, която я бе отблъснала предния път, и започна да търси начин да я заобиколи. Беше обсъдила проблема с неколцина магьосници, докато почиваха, и получи ценни идеи. Всъщност това не беше бариера, а заклинание, което трябваше да нарани или убие всеки нарушител. В такъв случай можеше да го контрира, стига да изтърпеше болката.
Призова менталната си сила и проникна през преградата. Моментално почувства остро пробождане. Потисна болката и направи заклинание, за да контрира атаката. След това погледна какво се случва в сферата. Отвращението от видяната сцена я накара инстинктивно да се свие. Почти щеше да припадне и побърза да изтегли съзнанието си от другата страна на бариерата.
След известно време осъзна, че Ерик фон Даркмоор се е навел над нея, и осъзна и че лежи на земята. Беше паднала.
— Добре ли си? — попита той спокойно насред целия хаос.
— Видях… — почна тя тихо, докато старият командир й подаваше ръка.
— Какво видя?
— Трябва…
— Какво?
Виеше й се свят и не можеше да се съсредоточи.
— Трябва да се махнем.
— В момента се изтегляме, за да се прегрупираме.
— Не. Трябва да се махнем от този свят.
— Миранда, какво говориш?
— Ерик! Те са отворили… Не знам как да го нарека. Не е точно разлом. По-скоро тунел! Проход между двата свята, който заема по-голямата част от сферата! — Миранда погледна към Черния купол, който се беше извисил като чудовищен мехур на повърхността на планетата. — Отворът на тази яма е само на стотина метра от ръба на сферата. Явно се разширява заедно с нея — тя затвори очи и вдиша дълбоко. — Повечето ти войници… сигурно са паднали в тази бездна или каквото е там.
— Богове!
— Ерик — Миранда се огледа и видя, че Каспар и Аленбурга вече са тръгнали. — Трябва да им кажеш. Трябва да евакуираме колкото се може повече хора. В това нещо има жреци, които зашеметяват попадналите вътре, а воините ги хвърлят в тунела… — тя затвори очи, сякаш опитваше да си спомни. — Те го хранят. Използват собствените ни войници, за да го направят по-силно!
Фон Даркмоор пребледня.
— И когато стане достатъчно силно, ще се разшири отново?
— Да — Миранда не можеше да намери точните думи. — Сферата ще расте… и расте… — гласът й отслабна, — докато не покрие целия свят.
— Не може да расте вечно.
— Няма да расте вечно. Просто проходът трябва да стане достатъчно голям, за да може нещо да премине…
— Какво нещо?
— Мрачният бог на дасатите.
Ерик погледна сферата. Беше успял да оцелее някак срещу армиите на Изумрудената кралица. Сега обаче се чувстваше безпомощен. Сякаш този път никой нямаше да оцелее.
Пъг и Магнус запушиха ушите си, за да се защитят от непоносимия шум. Накор се беше свлякъл на пода.
Цялата пещера се разтресе и мнозина паднаха от ръба с писъци. Накор се надигна и посочи.
— Гледайте!
Отгоре се спускаше въртящо се торнадо, подобно на гигантска фуния, и през нея падаха още тела. Пещерата се освети от ослепителен сребрист блясък. В края на фунията се появи гигантска дупка и през нея продължиха да падат тела.
— Това са цурани! — изкрещя Магнус.
Не можеше да сбърка броните и човешките черти на хилядите мъже, падащи през дупката. Господарят на ужаса потръпна и тялото му започна да трепери като развявана от вятъра коприна. От повърхността му започнаха да се издигат пипала от неприятно миришещ пушек, които се сливаха с тунела и засилваха мощта му.
— Какво става? — изкрещя Пъг.
— Мрачният отвори проход между Келеуан и този свят — извика Накор. — Не като твоите разломи, Пъг. Нито дори като порталите, през които почна нашествието. Сега двата свята са свързани. Господарят на ужаса ще увеличава силата си, а заедно с нея и площта, която контролира. Колкото по-голяма част от Келеуан покрие куполът, толкова повече хора ще загинат. Колкото повече жертви, толкова по-бързо ще се увеличи сферата. Келеуан ще е новият му дом. Използва енергията, която е натрупал от жертвоприношенията през вековете, за да се изтегли в горната реалност. Боя се, че съвсем скоро ще потегли през този тунел.