Криптата на флорентинеца

Франческо понечва да си тръгне, защото разбира, че каузата му никога не ще намери общ език с тази на Савонарола, но в един последен изблик на гняв се обръща и казва на Савонарола какво възнамерява да стори. „Ако не отстъпиш пред моите искания — заявява Франческо, — тогава ще покажа на целия свят, че си безумец, а не пророк. Ще изнасям всяка книга и всяка картина от твоята пирамида, докато огънят ме унищожи, та кръвта ми да опетни ръцете ти. И светът ще се обърне срещу теб.“

Отново понечва да си тръгне, когато Савонарола казва нещо, което Франческо не е очаквал: „Решението ми е непоклатимо, но ако си готов да умреш за тези убеждения, то аз ти поднасям своето уважение и те приемам като мой син. Всяка кауза, която е праведна в очите на Бога, ще се възроди, а всеки мъченик, който е верен на свята кауза, ще възкръсне от пепелта и ще бъде отнесен в рая. Не желая да видя гибелта на човек с твоите убеждения, но хората, които представляваш, притежателите на тия предмети, които държиш да спасиш, са водени само от алчност и суета. Те не ще приемат волята Божия другояче, освен насила. Понякога Божият промисъл е да се пожертват невинните, за да бъдат изпитани праведните, и може би тъй ще е най-добре и сега.“

Франческо се кани да възрази, да спори, че знанието и красотата не могат да бъдат жертвани за спасение на душите на покварените, но внезапно си спомня за Донато и Родриго и разбира истината в думите на Савонарола. Осъзнава, че суетата и алчността са проникнали дори в редовете на хуманистите и че примирие не може да има. Савонарола го моли да напусне манастира, защото монасите трябва да се приготвят за церемонията. Франческо се подчинява.

Когато се връща при своите хора с новината, почват да се подготвят за последното действие. Четиримата — Франческо, Терани, Матео и Чезаре — отиват на Пиаца дела Синьория. Докато помощниците на Савонарола трупат кладата, Франческо, Матео и Чезаре започват да свалят книги и картини от пирамидата както е обещал Франческо. Терани стои наблизо, гледа и пише. Монасите питат Савонарола дали да не спрат подготовката, но той им нарежда да продължат. Докато Франческо и братята сноват напред-назад с купища книги и ги оставят на безопасно разстояние, Савонарола ги предупреждава, че кладата ще бъде запалена и ако продължат така, ще загинат. Тримата не му обръщат внимание.

Вече целият град се е струпал на площада да гледа огъня. Тълпата пее църковни химни. Пламъците обгръщат основата на пирамидата и почват да растат. Франческо и двамата братя не спират. Огънят става все по-буен и те обвиват лицата си с парчета платно, за да не вдишват пушека. На ръцете си носят ръкавици, но скоро огънят ги прегаря. На третия или четвъртия курс лицата им са почернели от дим. Ръцете и краката им са опърлени от ровенето из огъня. Мъжете усещат, че смъртта наближава, и в този момент, пише архитектът, те осъзнават величието на мъченичеството.