Силата ТЕ
- Автор: Олден Марк
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Силата ТЕ». Краткое содержание книги:
Шестдесет и една жени са мъртви в американска фабрика за електроника, а властите прикриват всичко…
Ди Палма и странният му син Тод бавно разкриват неудобните връзки между американския бизнес и тайванските триади. Връзки, които някои важни хора искат да останат неразкрити. Връзки, които водят до Черния генерал. Черният генерал си има лични и делови причини да унищожи двамата Ди Палма, особено Тод…
— Анджела беше страхотно момиче. Лин Пао заслужава да умре само заради това, което й стори. Като стана дума за Лин Пао, защо момчетата се върнаха тук, а не продължиха за Тайван? Нямаха ли някакви сметки за уреждане с Черния генерал, както го наричат?
— Тод го нарича Киичи. Да-а, предполагам, че можеха да отидат до Тайван. Но щом са дошли тук, значи има някаква причина. Не знам каква е, но има причина.
Жан го целуна по бузата.
— Стига сме говорили за сериозни неща. Знаеш ли какво ми се прави сега?
Ди Палма я хвана за гърдите.
— Значи ставаме двама.
— Грешиш, даго. Това ще почака до спалнята. Сега ми се танцува. Бавен, бавен танц.
— Тук? Няма музика.
— Живни малко, човече.
Тя взе ръката му, дръпна я около кръста си и се завъртя. Запя с ниския си, пресипнал глас любимата му песен. Гълъбите загукаха на перваза и зората пропълзя в стаята. Той я притегли до себе си. Затанцуваха.
22.
Тайпе, Тайван
Лин Пао и двама въоръжени пазачи излязоха от имението му в планината Йангминг по залез-слънце и тръгнаха към върха. Единият пазач носеше малка клетка с пеперуди. Пао държеше синя ваза с бели орхидеи и сливови цветове.
Тримата мъже наближиха билото и спряха пред бамбукова горичка, оградила самотен бор. Всички дървета бяха посадени наскоро в памет на Тароко, чийто прах бе погребан в корените на бора.
Черният генерал махна с ръка, а пазачът с пеперудите пристъпи напред и остави клетката под бора. После, без заповед, двамата пазачи се отдръпнаха на известно разстояние надолу по хълма и оставиха Пао сам. Секунди по-късно той сложи вазата върху клетката и наведе глава, отдавайки безмълвната си почит.
Белите орхидеи бяха любимите цветя на Тароко. Тя беше и специалист по пеперудите, нещо неочаквано за една малка проститутка, каквато бе, преди да се срещнат с Пао. Беше родена в Сън Муун Лейк, където баща й притежаваше забележителна колекция от пеперуди. Той бе подслонил стотици видове от тези насекоми в огромни клетки. Пао наричаше Тароко „Пеперудата“.
Те бяха любовници, после приятели, които си прощаваха всичко. Приятели, които си имаха и други любовници, но понякога спяха заедно, за да не са сами. Тя не заслужаваше да умре толкова позорно. След като застреля нея и младия индиец, Ван Руутън сложи двата трупа в огромен фризер и го изпрати на Лин Пао в Тайпе. Сложи вътре и неприлични фотографии на Тароко и индиеца. Съдържанието на фризера и фотографиите разплакаха Лин Пао за пръв път от много години насам.
Изпращането на трупа на Тароко бе варварски акт. Даже хладнокръвният и безчувствен Пао се сепна от него. Но Ван Руутън беше доста емоционален. Когато се разгневеше, той можеше да стане злобен. Беше затъпял от любов към Тароко и така Черният генерал можеше да го контролира.
Тя умря, защото американецът не можеше да живее, без да се наслаждава на властта си над другите. Убийството й бе последният му опит да поведе с една точка пред Лин Пао, чието сърце не престана да скърби за Тароко. Но сега Черният генерал мразеше всичко, свързано с Ван Руутън.
За азиатците три беше най-свещеното число. Съществуваха трите свята на човека — тяло, ум и душа. Съществуваха трите небесни добродетели — вяра, надежда и милосърдие. Триадите бяха конструирани около триъгълника на небето, земята и човека.
За нещастие бедствията също се явяваха по тройки. Жестока смърт бе сполетяла Тароко и Чарлз Суи, двама души, които Пао обичаше много. Ако момчето Тод не умреше, третата гибел щеше да е на самия Пао. Синът на Ди Палма го бе заявил съвсем ясно, повтаряйки предсказанието на стария свещеник пред Айвън Хо в Ню Йорк.
Дали момчето беше дявол, или бе научило за свещеника и снежния леопард от някой слуга в дома на Пао, някой, който знаеше повече, отколкото трябваше да знае? Имената „Бенкай“ и „Киичи“ не означаваха нищо за Черния генерал. Разбираше само, че му остават едва девет дни, през които трябваше да унищожи момчето.
Коленичил пред бора, запали три пръчици джос и ги заби в земята. Пеперудите литнаха из клетката, а той наведе глава и тихо каза няколко будистки и таоистки молитви за душата на Тароко. В крайчеца на окото му се появи сълза.
По-рано ходи до Ма-Тзу, храм, посветен на Богинята на морето, и запали свещи за Тароко. Запали и свещи за душата на кръщелника си. Чарлз бе последната му връзка със Сон Суи. Малко хора бяха толкова безмилостни и жестоки като Лин Пао, но дори той не можеше да превъзмогне скръбта. Чарлз и Тароко щяха да му липсват много.