Скритият пожар

Тя се усмихна иронично.

— Бива ви — каза тя. — С малко усилия от вас би станал добър юрист. Така да бъде, господин Еванс, питайте. Ще се постарая да отговарям колкото е възможно по-обективно.

— Как се запознахте с Хари Сим?

— Той дойде на работа в „Кортънс“. Аз вече работех там, трябва да е било през 1991 или 92 година. Данута и Нийл работеха в отдел „Обслужване на клиенти“, а Хари постъпи на работа в отдел „Инвестиции“. Той работеше и с двамата, занимаваше се с депозитните сметки на клиентите им.

— Що за човек беше?

Тя прехапа долната си устна и се замисли за миг.

— Хари всъщност не можеше да работи в екип. Имаше много ограничени способности за социализиране. Това нямаше особено значение, защото не работеше пряко с клиенти и се справяше добре със задачите си. Данута наистина го ценеше.

— Приятели ли бяха?

Анджела си пое дъх, после го изпусна с въздишка.

— Не, не бих казала, че са били точно приятели. Когато той получи онзи нервен срив, Данута се държа извънредно мило с него, но по-скоро така, както човек се държи с далечен роднина, а не с приятел. Личеше, че го прави по-скоро по задължение, а не водена от искрено чувство, ако разбирате какво имам предвид.

Сам наостри уши.

— Нервен срив ли?

— Да видим… трябва да е било към края на 1994 година. Той работеше под много голямо напрежение, целта ни беше да изпреварим конкуренцията, и няколко пъти му се случи да допусне грешни преценки. Хари винаги приемаше нещата много лично, и просто рухна. Един от директорите го откри да ридае, свит на кълбо под бюрото си. За горкия Хари това беше краят.

— Искате да кажете, че просто го изхвърлиха?

Анджела се разсмя.

— Не, за бога, не! В „Кортънс“ винаги са държали да проявяват грижа за служителите си. Постараха се да му осигурят възможно най-добро лечение в дискретна клиника. Но разбира се, нямаше как после да го приемат обратно в банката. Недопустимо е да бъдат излагани на риск парите на клиентите — този път в смеха й се долови горчивина. — Такива думи са лишени от покритие в днешния финансов свят, нали? Но навремето в „Кортънс“ разсъждаваха по този начин.

— И какво стана после с Хари?

Тя сви рамене.

— Всъщност не знам. Аз изготвих документите по прекратяването на работния договор, затова и знам, че той получи обезщетение, равняващо се на заплатата за една година. Освен това трябва да е имал и спестявания, така че парите не би трябвало да са проблем за него, поне известно време след това. Данута отиде да го посети в клиниката — Анджела се смръщи и потри горната част на носа си. — Спомням си смътно как спомена, че той смятал да продаде къщата си и да отиде да живее другаде — каза тя бавно. — Но не обърнах внимание. Честно казано, не се интересувах особено от Хари.