Шестимата месии

Очите на Спаркс блестяха с фанатичен плам. Не че Дойл бе успял да го убеди да говори — този човек просто страстно жадуваше да сподели с някого изживяното. Колко ли години бяха изминали, откакто Джек за последен път бе споменавал за това пред другиго? От колко ли време не беше попадал в компанията на човек, комуто може да се довери? Дойл почувства остра болка, осъзнавайки дълбочината на тази изолация и самота, далечината, на която Джек се бе откъснал от обществото. Възможно ли бе някой да оживее в такова душевно отшелничество — Дойл знаеше, че за самия него това е немислимо — та дори и да е толкова непримирим като Джек?