Чужда маска

— Тате, те ще се оженят ли?

— Лиля, това въобще не трябва да те интересува! Въобще! Те са възрастни хора и сами ще се оправят. Откъде се взе у теб това натрапчиво желание да изпожениш всички поред. Според мен, достатъчно е и това, че ние с леля ти Таня се оженихме.

— Не — възрази детето, уверено в своята несъкрушима логика. — Не е достатъчно. Трябва още мама да се омъжи за Борис Йосифович, а леля Ира за чичо Юра. Тогава вече всичко ще е наред.

— Че сега не е ли наред? Веднага ми кажи какво не ти харесва. От какво си недоволна?

— Е, тате!

Лиля го погледна така, сякаш пред нея стоеше глупав и ограничен дървеняк.

— Как не можеш да разбереш? Хората трябва да живеят в семейство. Те трябва да се оженят и тогава всичко ще е наред и ще бъдат щастливи.

— Лиля! — ужасен възкликна Стасов. — Какви мухи са влезли в главата ти? Кой ти го каза това?

— Че то във всички книжки е написано — невъзмутимо отвърна тя. — Винаги всички книжки завършват със сватба и това се смята за щастлив край.

— Не всички — авторитетно заяви Стасов, ядосвайки се, че е позволил да бъде въвлечен в дискусия, вместо един път завинаги да обясни на дъщеря си, че е неприлично да си пъха носа в личния живот на възрастните. — Има маса прекрасни книги, които също завършват добре, като при това за сватба въобще не става въпрос. Ти просто още не си ги чела.

— Така ли? А какви са те? Имаш ли от тях?

„Ама че съм глупак! — мислено се наруга той. — Кой дявол ме накара да си отварям устата! Без сватба добре завършват само криминалетата и приключенските романи. За приключения Лиля въобще не чете, защото не й са интересни, а за криминалета й е още рано. Там толкова кървища се леят, че после няма да може да спи от страх. Или пък, не дай, Боже, да бъдат описани по-обстоятелствено изнасилвания…“

Но нямаше връщане назад. Въпросът беше зададен и следваше да му бъде отговорено.

— Например има книга за Робинзон Крузо. И още — забележителна книга за Гъливер. Ти по-добре да беше прочела тях вместо безкрайните романи на Барбара Картланд.

— Не обичам да чета за пътешествия — опърничаво заяви сивоокото момиченце, — а за Робинзон Крузо вече четох. За любов е по-интересно.

— Добре, котенце, аз тръгвам, а ти залягай над уроците. Не скучай.

Стасов се върна в службата си и отново се потопи в текущата си всекидневна работа, а в осем вечерта се отправи към Наталия Досюкова. Искаше му се докрай да си изясни въпроса със странния жест на нейния осъден съпруг — да държи цигарата с палеца и показалеца си.

— Видеозаписи ли? — изненадано попита тя. — Разбира се, че имаме. Когато отивахме с Женя на почивка, той винаги вземаше видеокамерата. А какво точно искате да видите на тези записи?

— Не знам — призна си Стасов. — Но вие ми възложихте работа и аз съм длъжен да търся дори и най-невероятните пътища, за да я свърша. По обичайните пътища нещо не ми се получава.