![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Тя избра номер 1, защото в нея имаше три стола вместо два. Фурние донесе и четвърти и те се скупчиха около малката метална масичка. Принудена близост. Г-жа Боулингър продължаваше да разглежда ноктите, коленете и обувките си, всичко друго, но не и хората наоколо. Хирургът изглеждаше готов да реже жива плът.
Петра затвори вратата и в помещението се възцари клаустрофобия. Г-жа Боулингър оправяше трикотажната си пола. Боулингър се опитваше да срази с поглед Фурние.
Опитваше се да доминира. С каква цел? По силата на навика?
Спомни си какво каза Рамзи за това как родителите на Лиза се опитвали да съсипят живота й.
— Нека да започнем, като ви кажа колко съжалявам за вашата загуба. Правим всичко, което е по силите ни, за да открием убиеца на Лиза…
Споменаването на името на дъщеря й накара г-жа Боулингър да изхлипа. Докторът не си направи труда да я утеши.
— Ние знаем кой е убиецът.
— Ако можете да ни приведете някакво доказателство, господине…
— Той я преби, тя го напусна. Какво повече ви трябва?
— За съжаление…
— Това момче, потенциалният свидетел — каза Боулингър. — Сигурен съм, че ще има реакция на наградата ни.
— Вече имаме няколко обаждания — каза Петра.
— Е?
— Все още не сме се свързали с тях, господине. Вървим по други следи.
— За бога! — Ръката на Боулингър се стовари върху масата. Жена му подскочи, но без да го поглежда. — Бъркам в проклетия си джоб, върша ви работата, а на вас не ви стига почтеност да направите каквото трябва…
— Ще го направим, господине — каза Петра. — Веднага щом можем.
— А защо сега не можете?
— Защото сме тук, господине — каза Фурние.
Ръката на Боулингър пак се вдигна и за секунда Петра си помисли, че ще се опита за удари Уил. Но юмрукът му замръзна във въздуха. Леко потрепери. Дали хирургът не беше на края на силите си, или беше от стреса?
— Ние ли ви бавим? Ние сме проблемът…
— Не, господине — каза Фурние. — Ние оценяваме вашата…
Ръката му пак се стовари.
— Вие — каза съвсем тихо — сте много груб. И двамата сте грубияни.
— Джон!
— Типично — каза Боулингър и изгледа Петра и Фурние поред. — Държавни служители. Значи не знаете нищо за това момче. Безценно, направо безценно. Върхът на подкрепата. Според мен ще се наложи да предприемем още една стъпка, Вивиан. Да наемем наш собствен…
— Престани, Джон. Моля те.
Боулингър се изсмя подигравателно.
— Съвсем сигурно е, че ще наемем наш собствен детектив, защото тези двамата очевидно не са…
— Млъкни, Джон!
Писъкът й изпълни стаята. Боулингър пребледня като платно и задраска по масата. Ноктите му не намериха за какво да се захванат и дланта му се отпусна. Без да се обръща с лице към жена си, той каза:
— Вивиан, ще ти бъда благодарен, ако…
— Просто млъкни, Джон! Млъкни, млъкни, млъкни!
Сега беше неин ред да вдигне ръка. Тя разсече въздуха като жив самолет и се стовари на гърдите й, точно върху сърцето. Жената избяга от стаята, като отвори рязко вратата, без да си прави труда да я затваря.
Фурние молеше с поглед Петра да я последва. Но дори д-р Злъч беше за предпочитане пред опечалената майка.
Петра я настигна в края на коридора, близо до стълбите, седеше на най-горното стъпало с прилепено до стената чело, а прическата с цвят на шампанско подскачаше при всяко ридание.
— Госпожо…
— Съжалявам!
— Няма нужда да се извинявате, госпожо.
— Много съжалявам, много, много съжалявам!
Петра седна до нея и понечи да обгърне с ръка тресящите се рамене. Под трикотажната дреха личеше дребно тяло. Петра помириса грима й, освежителя за уста, „Шанел №5“.
— Хайде да отидем някъде другаде.
Вивиан Боулингър се изправи и посочи към стаите за разпит:
— Не и при него!
— Няма — каза Петра. — Ще бъдем сами.
В стаята с автомата за закуски и кафе нямаше никой, затова въведе там жената и затвори. Не заключи. Само сложи един стол пред вратата, седна и посочи на Вивиан Боулингър да си избере стол до сгъваемата маса, която служеше за закусвалня на детективите.
— Кафе?
— Не, благодаря. — Гласът й вече беше тих, изпълнен с типичните за след истеричното избухване срам и умора. Малките й длани бяха скръстени върху покрития с черен трикотаж скут. Под блясъка Петра забелязваше следи от дълбоки бръчки, покрити майсторски с грим. Очите й бяха тревожни, с безнадежден поглед. Така контрастираха на останалия й външен вид, който беше толкова премерен.