Дъщеря на съдбата [bg]

Първият фургон служеше за жилище и спалня на мадам и осиновения й син — момчето с барабана, във втория пътуваха една връз друга останалите жени, а двете ремаркета играеха ролята на спални. Във всяка една от облицованите с шарени парцали каруци имаше дървено ложе с четири колони и балдахин, с мрежа срещу комарите, огледало в позлатена рамка, порцеланова кана и леген за миене, поизбелели и тук-там проядени от молците персийски килими, които все още хващаха окото, както и поставки за свещи. Театралната украса въодушевяваше клиентите, прикриваше прахоляка от пътищата и следите от дългогодишната употреба. Две от жените танцуваха на фона на музиката, а останалите се трудеха на пълни обороти във фургоните. Мадам — истинска вълшебница с тестетата карти в ръце — следеше зорко игралните маси, но в същото време не пропускаше да прибира предварително парите за услугите на своите гълъбици, да продава ром, както и да поддържа настроението на мераклиите, и то без да вади лулата от устата си. Елайза изсвири песните, които помнеше наизуст и когато репертоарът й се изчерпа, започна отново първата, без никой да забележи повторението, ала накрая погледът й взе да се замъглява от умора. Когато я видя, че губи сили, великанът обяви почивка, събра парите от шапката и ги напъха в джобовете на пианиста, после хвана Елайза под ръка и почти я занесе до първия фургон, където й връчи чаша ром. Тя отказа с вяло движение — да го изпие на гладно бе равносилно на удар по тила. Тогава той се зарови сред бъркотията от багажи и съдове и измъкна самун хляб и парче лук, върху които Елайза се нахвърли със светнали очи. Когато ги погълна, тя вдигна глава и срещна погледа на увития в кожи исполин, който я гледаше от шеметната си височина. Озаряваше го невинна усмивка с най-белите и равни зъби на света.