![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Като чули тези думи, околните много се зарадвали, че един толкова доблестен рицар желае да се посвети в служба на Господ Бог, и го приели в своето братство.
Така двамата братя останали заедно в манастира, обричайки се в служба на Иисус Христос. Ланселот останал там четири години. През това време нямало на света човек, който да се отдава с такава пламенност на постите, бденията, молитвите и ранното ставане. След три години Хектор се преселил в отвъдното и бил погребан в манастира.
Петнадесет дни преди настъпването на месец май Ланселот легнал болен. Усещайки, че краят му наближава, той помолил архиепископа и Блеоблеерис да отнесат след смъртта тялото му в замъка „Стражата на Радостта“ и да го положат в гробницата, където лежал Галео*121, господарят на Далечните острови. Те обещали да изпълнят волята му. Четири дни по-късно той отдал Богу дух.
В мига, в който душата напускала тялото му, архиепископът и Блеоблеерис не били край него, а спели отвън под едно дърво. Блеоблеерис се събудил пръв и видял, че архиепископът спи до него. В този миг църковникът бил споходен от съновидение, което го изпълвало с голяма радост.
— Ах, Господи! — възкликнал архиепископът. — Бъди благословен! Видях всичко, което исках да видя.
Наблюдавайки го да се усмихва и говори насън, Блеоблеерис останал много изненадан. Боейки се да не би Дяволът да се е вселил в него, той го събудил внимателно. Щом отворил очи и видял пред себе си Блеоблеерис, той му казал:
— Ах, братко, защо ме изтръгна от голямата радост, в която пребивавах?
Блеоблеерис го попитал каква е била тази радост.
— Намирах се — отвърнал архиепископът — сред сонм ангели, които отнасяха към висините душата на нашия брат Ланселот. Хайде да видим дали не е преминал в отвъдното.
— Хайде — отвърнал му братът.
Тогава двамата влезли в килията на Ланселот и установили, че душата му е отлетяла.
— Ах, Господи, бъди благословен! — възкликнал архиепископът. — Сега съм сигурен, че това, за което ангелите празнуваха, бе именно възшествието на неговата душа. Оттук насетне вече знам каква е стойността на покаянието: докато съм жив, никога няма да се отклоня от него. Ала сега трябва да отнесем тялото му в замъка „Стражата на Радостта“, както му обещахме приживе.
Двамата се заели да подготвят носилка. Щом била готова, положили върху нея тялото на Ланселот, хванали я единият от едната страна, другият — от другата, и на няколко прехода с големи усилия го пренесли до замъка „Стражата на Радостта“. Когато обитателите на замъка узнали, че това е тялото на Ланселот, излезли да го посрещнат и го приели през плач и сълзи. Ако бяхте там, щяхте да бъдете оглушени от такива ридания и стенания край мощите му, че можехте да не чуете дори падането на Божия гръмотевица от небето. Сетне всички слезли в катедралата на замъка и отдали на покойника най-големите почести, на които били способни и които дължали на един толкова велик рицар, какъвто бил Ланселот.
Същия ден, в който тялото на Ланселот било пренесено в замъка, в него се спрял крал Боорт, съпроводен единствено от един рицар и един оръженосец. Като научил, че мощите на Ланселот са в църквата, той отишъл там. Наредил да вдигнат савана и разпознал своя господар. Тогава се проснал върху тялото му и се отдал на невиждано дотогава страдание, ридаейки и стенейки от болка.
През този ден мъката в замъка била повсеместна. През нощта отворили гробницата на Галео, която се отличавала с несравним разкош. Призори положили в нея тялото на Ланселот. Сетне го покрили с надгробна плоча, върху която бил гравиран следният надпис:
Тук почиват мощите на Галео, господаря на Далечните острови. До тях са тези на Ланселот от Езерото, най-добрия рицар, стъпвал някога в кралство Логрия, с изключение само на неговия син Галаад.
Ако бяхте на погребението, щяхте да видите как хората от замъка се хвърлят да целуват гробницата. Всички обсипвали крал Боорт с въпроси как е успял да дойде точно за опелото на Ланселот.
— Успях — отвръщал им крал Боорт, — защото един отшелник, който живее в кралство Гон, ми каза, че ако дойда при вас именно в този ден, ще намеря Ланселот или жив, или мъртъв. Ето че стана точно така, както той ми предсказа. Ала, за Бога, ако знаете къде е бил през цялото това време, откакто не съм го виждал, моля ви, кажете ми.
121
202* Според Роман за Ланселот именно по заръка на Ланселот тленните останки от приятеля му Галео биват пренесени и погребани в замъка „Стражата на Радостта“. Друг епизод от същия роман описва как там Ланселот повдига надгробна плоча с надпис, който разкрива името на героя (дотогава той не го знае!) и че един ден той ще бъде положен в същия гроб.