Ритуалът [bg]

— Търсите? Кои, по дяволите, сте вие?

— Ние сме онези, които търсят и намират. Онези, които знаят и могат. Върхът на пирамидата, острието на прогреса. Кръстът и розата.

Ироничната усмивка на Виктор бе изчезнала, той неусетно бе повишил тон и гласът му отекваше из пещерата.

— Ние сме хората, които могат да постигнат всичко. Всичко в името на истината и знанието, на просвещението и единението с вселенския ред. Търсим истината и я намираме. Ние управляваме света и водим човечеството по правилния път. Досега бяхме в сянка, но това скоро ще се промени. Слепците ни преследваха през вековете, потънали в мрак, защото не бяха способни да възприемат промяната. Глупаци! Точно ние направихме живота на човечеството по-добър.

Мъжът несъзнателно жестикулираше с ръката, държаща пистолета. Очите му горяха, страните му се бяха зачервили.

— Някакво тайно общество? Нещо като масоните ли?

— Масоните… — мъжът погледна Боряна с насмешка — Едни от нас, разбира се.

В погледа му се доловиха налудничави отблясъци.

— Ние сме множество, организъм, съставен от много организации, всяка съсредоточена в областта си. Точно затова сме непобедими и всемогъщи. Масони, тамплиери, илюминати — избери сама. Миналото загуби своите просветители, изчезнали без следа, но това ще се промени. Херос ще бъде възроден и ще настъпи епохата на просветлението.

— Какви просветители?

— О, стига! Нима не знаехте чия пещера търсите? — отговори Виктор. — Трябва да сте наясно, щом успяхте да издирите правилното място. Залмоксис беше последният от тях.

— Значи, има и други — каза Петър.

— Имаше, да. Само че слепците, чиито очи искаха да отворят, не бяха достойни за тях. Единствен той остави знаци, с които свещената линия можеше да бъде проследена, преди да се оттегли.

— Свещена линия?

— Именно. Линията, която събира всички свещени съдове на едно място. Фокусът на просветлението. Само просветен би могъл да ги открие.

— Или човек с добра историческа подготовка — подхвърли Боряна.

— Не смей да се подиграваш, момиче! — прогърмя гласът на Виктор. — Историци и археолози — учени, в сравнение с които ти си жалка неграмотна ученичка, посветиха живота си върху линията в продължение на векове, докато успеем да стигнем дотук.

Боряна опита да възрази, но той с рязко движение на ръката си я спря.

— Да не мислиш, че иманярската организация е толкова добре организирана благодарение на дебилните си главатари? Не се заблуждавай — ние я създадохме и я ръководим с една ясна цел. При това не само в тази държава.

— Издирването на предметите от ритуалния набор.

— Точно така — потвърди Виктор. — Всичко свърши вече. Със или без вашата намеса. Мислиш ли, че си попаднала в потока на събитията поради някаква друга причина освен чиста случайност? Благодарение на нея се натъкнахте на останките от изкопа на онзи доктор…

— Кой доктор?

— Това няма значение! Вие следвахте указания, които не бяха предназначени за вашите очи. Нима си въобразявате, че ако не беше помощта на професор Николов, щяхте да стигнете по-далеч от онзи кален изкоп? Вие не сте нещо повече от смазка върху колелата на огромна машина, чието величие не сте способни да възприемете. Линията бе прекъсната с изчезването на ритона, но сега всичко приключи.