Отразена в теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-045-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Отразена в теб». Краткое содержание книги:
Гидиър Крос беше пожарът, който ме изгаряше с пламъците на най-тъмната наслада. Не можех да стоя далеч. Не исках. Той беше моят наркотик... моята страст... моето желание... Беше мой.
И двамата имахме рани, останали в душите ни от мрачното минало. Между нас нямаше как да се получи. Беше прекалено трудно, непоносимо болезнено... но имахме и невероятни мигове, когато сме в пълна хармония.
— Коя от процедурите си избра? — попита Кари и ме погледна под черната лепкава маска, с която беше покрито цялото му лице.
Щяха да му подстригват косата в обичайната секси рошава прическа и да се погрижат за педикюра му, като оформят ноктите в идеално заоблени квадратчета.
Облизах шоколада от пръстите си, докато обмислях отговора. Предишния път, когато бяхме на спа, точно се бях съгласила да имам връзка с Гидиън. Предстоеше първата ни среща и знаех, че ще правим секс. В онзи ден бях избрала специален пакет, създаден за съблазняване, който направи кожата ми мека и я напои с аромати, за които се твърдеше, че имат свойствата на афродизиаци.
Сега всичко бе съвсем различно. По някакъв начин изглеждаше така, като че ли получавам втори шанс. Разследването на смъртта на Нейтън тревожеше всички ни, но фактът, че той е излязъл от живота ми завинаги, ми даваше необикновена свобода, от която до този момент не бях осъзнавала, че се нуждая. Очевидно страхът непрестанно бе присъствал някъде дълбоко в подсъзнанието ми. Докато Нейтън беше жив, винаги съществуваше някаква възможност да се срещнем отново. Сега бях свободна.
Освен това вече можех да се насладя на новия си живот в Ню Йорк по начин, по който не бях успяла да го направя досега. Не дължах обяснения на никого. Можех да отида където си поискам, с когото си поискам. Можех да съм каквато си поискам. Коя беше Ева Трамел, която живееше в Манхатън и беше получила своята работа мечта в рекламна агенция? Все още не знаех отговора на този въпрос. Досега бях момичето, пристигнало от Сан Диего и попаднало в орбитата на тайнствен и невероятно властен мъж. Тази Ева в момента преживяваше Ден Осми След Гидиън, Втори Рунд, беше се свила в ъгъла, ближеше раните си и щеше да остане още дълго време така. Може би завинаги. Не можех да си представя, че ще успея да се влюбя в някой друг така, както в Гидиън. За добро или лошо, той беше моята сродна душа. Другата ми половина. В много отношения той беше мое отражение.
— Ева? — подвикна Кари, взирайки се в мен.
— Искам всичко — отговорих решително. — Искам нова прическа. Нещо късо, закачливо и шик. Искам маникюр в яркочервено — и на ръцете, и на краката. Искам да се превърна в нова Ева.
Кари вдигна вежди.
— Ноктите — добре. Косата — не съм съвсем сигурен. Не трябва да вземаш сериозни решения, докато си ядосана на някой мъж. Подобни решения винаги се връщат да те преследват като кошмари.
— Ще го направя, Кари Тейлър — отвърнах аз и вирнах брадичка. — Можеш или да помогнеш, или просто да си затвориш устата и да гледаш.
— Ева! — почти изпищя майка ми. — Ще изглеждаш страхотно! Знам точно какво трябва да направиш с косата си. Страшно ще ти хареса!
Кари сви устни.
— Добре тогава, бебчо. Хайде да видим как ще изглежда Новата Ева.
Новата Ева се оказа модерно, леко екстравагантно и много секси парче. Русата ми коса, която преди беше дълга и права, сега стигаше до раменете и беше подстригана на етажи, които падаха около лицето ми и проблясваха със светлоруси кичури тук-там. Бяха ми направили и грим, така че да видя какъв стил ще подхожда на новата ми прическа. Установих, че перфектният избор са опушено сиви сенки за очи и светлорозов гланц за устни.
В крайна сметка се отказах от яркочервения лак и вместо него предпочетох шоколадов. Наистина ми харесваше. Поне засега. Бях готова да призная, че в момента вероятно просто преминавам през някаква фаза.
— Добре, вземам си думите обратно — заяви Кари и подсвирна. — Очевидно на теб разделите ти се отразяват добре.
— Виждаш ли? — изчурулика майка ми до него и се усмихна. — Нали ти казах! Толкова е изискано и ърбън, и арт!
— Така ли се нарича вече?
Огледах внимателно отражението си в огледалото, бях удивена от настъпилата промяна. Изглеждах малко по-възрастна. Определено по-изискана. Доста по-секси. Настроението ми се повиши, когато видях, че срещу мен стои нов човек, а не онази млада жена с изпразнен поглед, която бях свикнала да виждам в огледалото през последните почти две седмици. Отслабналото ми лице и тъжните очи някак перфектно пасваха на новия ми по-смел външен вид.
Майка ми настоя, че щом всички изглеждаме толкова добре, е задължително да отидем на вечеря. Обади се на Стантън да го предупреди да се подготви и ако се съдеше от края на разговора, го омая тотално с момичешкия си ентусиазъм. Остави на него да избере ресторанта и да направи резервацията, след това се зае да продължи трансформацията ми, като избра от дрешника ми една малка черна рокля. Докато се обличах, я видях да вади една от коктейлните ми рокли с цвят на слонова кост.