Децата на Юда [bg]

— Това не ми харесва — каза Тилмън. — Там ще има въоръжена охрана. Ако хората на Бер Лусим нападнат Хедър, тя може да се озове под кръстосан огън.

— Хедър участва в разговора — обади се Кенеди по радиостанцията. — Без болка няма успехи. Съгласна съм с доводите на Диема и съм готова да действам.

Но Тилмън все още обмисляше положението и имаше въпроси.

— Колко изхода има там?

— Повече от дузина — призна Диема. — Но аз помислих за това. Хората ми ще ни доставят нещо, което ще ни осигури предимство.

— Какво нещо? — полюбопитства Кенеди.

— Джипиес чип. Размерът му е колкото главата на карфица и можем да го имплантираме под кожата ти. Така ще определяме местоположението ти с абсолютна точност. А това означава, че ако по някаква причина те загубим, бързо ще успеем да те проследим. Ще ми доставят чипа в следващите няколко минути. А аз трябва да го доставя на теб. Най-лесният начин е просто да вляза вътре, сякаш посещавам някого или нося нещо. Остави си вратата отключена.

Радиостанцията замълча, но само за няколко минути.

— Тилмън? — обади се Ръш.

— Момче, или използвай шибаните бутилки от вода, или изчакай докато…

— Не става дума за това. А за цялата тази история. За появата на Кенеди пред очите на врага.

— И какво имаш предвид, Бен?

— Мисля, че имам по-добра идея.

Кенеди изпълни нареждането на Диема и отключи вратата. Няколко минути след това се разхожда из стаята, без да може да седне спокойно. Накрая се върна до прозореца и се вторачи в контейнерите, като се опитваше да определи къде точно се е скрил Тилмън. Където и да се намираше, укритието му беше идеално. Но той я виждаше, така че и тя би трябвало да го види. Е, така или иначе й бе интересно да гледа, сякаш играеше шах само с един ход. Вратата изшумоля за миг по мокета и лек полъх докосна гърба на Кенеди. Тя се завъртя и видя как Диема я затвори и заключи.

— Добре — каза момичето. — Хайде да свършим работата.

Носеше чанта през рамо. Извади нещо като запалка „Бик“ от нея и я метна на леглото.

— Това ли е? — попита Кенеди.

— Това е апликаторът. А това — протегна тя другата си ръка, в която държеше малка тубичка, — е местна упойка с антибактериален крем. Трябва да го размажеш на мястото и да го оставиш да подейства около половин минута. Свали си панталона и седни на леглото.

— Какво да сваля?

Диема отговори спокойно:

— Ще има раничка от импланта. Миниатюрна, но все пак забележима. Ако разполагахме с време да заздравее, можеше да я направим навсякъде по тялото ти. Но сега най-разумното е да не оставяме видими белези. Доставчикът каза, че вътрешността на бузата ти върши работа, но добави, че лицето ти може да се подуе, а това ще изглежда подозрително. Затова смятам да последваме съвета му и да имплантираме чипа в стената на влагалището ти.