Колела
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колела». Краткое содержание книги:
— Но повечето от тях съвсем не се мислят за такива — изтъкна Касталди. — Точно затова срещаме все повече банкови директори с дълги бакенбарди!
— И ние не правим изключение — отвърна Брейтуейт и поглади своите с доволен вид.
Останалите се разсмяха.
— Може би това съвсем не е толкова смешно — отбеляза Адам. — Може би точно то ни сочи пътя към онзи вид кола, която всъщност не искаме! А това е кола, която прилича на всичките си предшественици.
— Мнението ти е доста крайно — възрази Сребърната лисица.
— Но не е невъзможно — замислено промълви Брет.
— Околната среда също спомага за засилване на стремежа към това, което нарекохме антиценности — отново взе думата Касталди. — Имам предвид настроенията сред обществеността, недоволството от положението на малцинствата, икономическите трудности и всичко останало.
— Това е вярно — съгласи се Адам и след кратък размисъл добави: — Зная, че много пъти сме обсъждали този въпрос, но нека все пак изброим всички онези фактори, които съставляват околната среда.
Касталди хвърли поглед в бележника си.
— На първо място — замърсяването на въздуха. Хората искат да се направи нещо по този въпрос.
— Поправка — прекъсна го Брет. — Те искат другите да направят нещо. Никой не желае да се раздели с личното си возило, всеки иска да кара собствена кола! Този факт недвусмислено се потвърждава от всички наши допитвания до общественото мнение!
— Така или иначе, производителите на коли все пак вземат някакви мерки по отношение на замърсяването — каза Адам. — Докато отделният гражданин не може да направи нищо, дори и да има желание.
— Все пак хората вярват, че малката кола не замърсява въздуха колкото голямата — държеше на своето Касталди. — И мислят, че дават своя принос за опазване на въздуха, като купуват именно малка кола. Между другото в това има нещо вярно — нашите изследвания го потвърждават. — Той хвърли поглед към бележките си и попита — Да карам ли нататък?
— Ще се постарая да не те прекъсвам — извинително каза Брет. — Макар и да не гарантирам за това.
— В икономически аспект главният проблем не е толкова в разхода на гориво, както беше преди години, а в непрекъснато растящите такси за паркиране — започна отново Касталди.
— По това спор няма — кимна Адам — Все по-трудно е да си намериш място за паркиране на улицата, а обществените и частните паркинги непрекъснато вдигат цените.
— Да, но в доста градове на страната е възприета практиката малките коли да се таксуват по по-ниски тарифи. И тази практика се възприема повсеместно.
— Всичко това ни е известно! — нервно го прекъсна Сребърната лисица. — И отдавна сме постигнали единодушие по въпроса, че трябва да произвеждаме компактни коли!
Младият Касталди млъкна и го погледна обидено иззад стъклата на очилата си.
— Илрой! — укорително каза Брет Делъсантоу. — Момчето ни помага да мислим! А ако действително искаш да мислим, трябва да престанеш да се правиш на началник!
— О, господи! — въздъхна Сребърната лисица. — Много чувствителни станахме! Просто казах какво мисля!
— А сега се опитай да си представиш, че не си никакъв вицепрезидент, а просто едно добро момче!
— Копеле такова! — усмихна се Брейтуейт, после се обърна към Касталди — Извинявай! Карай нататък!
— Исках да кажа, мистър Брейтуейт.
— Илрой!
— Да, сър… Та исках да кажа, че това е само част от общата картина…
Разговорът им за проблемите на околната среда и трудностите да цялото човечество в това отношение продължи още дълго. Говориха за пренаселеността, за недостига на жизнено пространство, за замърсяването във всичките му форми, за противоречия и бунтарство, за новите ценностни идеи на младите, които не след дълго ще поемат управлението на този свят…
И стигнаха до един извод, който за тях беше от съществено значение — въпреки бурните промени във всички области на живота колите в него ще продължават да имат своето място… поне в близкото бъдеще. Опитът недвусмислено го потвърждаваше. Но какви коли? Някои от тях без Съмнение ще приличат на сегашните. Но трябва да бъдат създадени и съвсем други типове автомобили — такива, които още по-пълно биха задоволявали нуждите на обществото.
— Можем ли да обобщим тези нужди, тъй и тъй говорим за тях? — попита Адам.
— Ако се задоволите с една дума, аз ще ви я кажа — вметна Касталди. — Това е думата целесъобразност.
— Векът на целесъобразността — произнесе Брет, сякаш искаше да опита словосъчетанието с върха на езика си.