Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
Тя вдигна поглед и срещна неговия в огледалото. Хем й се искаше да знае, хем се страхуваше да разбере в какво се състои неговата „работа“. Люси реши, че за нея е по-добре да остане в неведение.
— Освен това утре се връщам в Долината, а теб оставям тук — каза той, без да откъсва поглед от отражението й в огледалото.
— Какво? — извърна се рязко тя.
— Аз не съм лъжец, Люси — изправи се той. — Обещах ти свободата и утре ще ти я подаря.
За момент тя беше неспособна да говори, пребледняла и разтреперана.
— Не се тревожи, уредил съм всичко — продължи Шоз. — Можеш да останеш в хотела. Стаята и храната са предплатени. Пощата е отсреща, така че можеш да се свържеш със семейството си. Ще успеят да дойдат тук най-късно след седмица. През това време ще съм успял да бъда достатъчно далеко — завърши с насмешка в гласа той.
— Ти… ти си планирал всичко до най-малката подробност.
— Вече ти казах, че не съм лъжец — отвърна рязко той.
Очите й се замрежиха от сълзи. Люси разбираше, че не желае да го изостави и това е единственото, което я интересува.
— Нима е било толкова лесно за теб — съкрушена го запита тя, — да удържиш на обещанието си?
— Никак не беше лесно! — избухна Шоз. — Това е най-трудното решение, до което съм стигал някога!
Надеждата й възкръсна.
— Тогава не изпълнявай дадената дума!
— Сериозно ли говориш? — задъха се той.
— Искам да не удържиш на обещанието си! — каза тя с прималяло сърце.
— Чуваш ли се какво говориш?
— Казвам… — запъна се тя, — че те обичам!
Шоз се облещи.
Люси стоеше пред него, без да смее да помръдне.
— Тогава се ожени за мен — каза той и я сграбчи в прегръдката си.
35
Католическият свещеник в старото църковно настоятелство на Матаморос отказа да ги венчае. Когато запита Шоз дали е католик, той отговори утвърдително, без да мигне. Свещеникът прие за чиста монета казаното, но щом дойде ред на Люси, тя се изчерви до корена на косите си и започна да му разказва неубедително историята на семейството си въпреки предупредителните знаци на Шоз. Баба й Миранда съблюдаваше католическите обичаи, а родителите на нейната майка бяха не по-малко отдадени на вярата и ирландци до мозъка на костите. Отчето я подтикна да даде повече информация по въпроса. Тя поруменя като мак.
— Ще се опитам, обещавам, в моята кръв…
Мировият съдия в Браунсвил изпълни ритуала без никакво колебание, след като Шоз му връчи няколко зелени банкноти. Когато пришпориха обратно към Матаморос, слънцето клонеше към запад, а те бяха законно женени.
Люси се бе превърнала в кълбо от нерви. Тя пренебрегна всички прояви на колебание и нерешителност и за сетен път упорито удържа на своето, без да мисли за последствията. След като всичко приключи и стана съпруга на Шоз, почувства слабост и нервно напрежение.
Той не беше проронил и дума след Браунсвил. Люси крадешком хвърли поглед на строгия му профил, докато слизаше от коня в платения обор зад хотела. Шоз не изглеждаше особено щастлив — в действителност видът му беше строг и невесел.
Той я стрелна с поглед.
— Съжаляваш ли вече?
Тя остана стъписана от грубия му тон.
— Просто се тревожа — призна тя, докато в същото време очите й се насълзиха. Ако някой от двамата изпитваше съжаление, това бе той.
Шоз се навъси, докато момчето от конюшнята отвеждаше конете, и затъкна ръце в джобовете на джинсите. Люси се зарече да не избухва в плач. Той я притегли към себе си с въздишка. От една страна допирът до тялото му беше познат и вдъхваше увереност, но от друга тя се почувства напълно объркана. Защо помежду им сякаш изведнъж се беше възправила бариера?
Тя го погледна с премрежени очи.
И видя как за един кратък миг той смъква маската си. В погледа му нахлу благост, а чертите на лицето му изразиха загриженост и безпокойство.
— Не се тревожи — успокои я с дрезгав глас. — Ще го нагласим някак.
Тя притвори очи с облекчение, а Шоз я целуна по челото. На Люси и се говореше, но той веднага я поведе към леглото, когато се озоваха в хотелската стая.
— Наистина ли ме обичаш? — запита той и повдигна брадичката й, за да може да я погледне право в очите.
— Да — разтопи се моментално Люси.
Този отговор беше жизнено необходим за Шоз.
Той я целуна несдържано с цялата си енергия и жар, след което я люби продължително с познатата страст. Всички опити на Люси да се възпротиви бяха начаса пометени от бурната лавина на желанието. Тя познаваше и обичаше същия този Шоз, и когато бяха заедно, както в този момент, съмненията й губеха смисъл.