Шейх
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шейх». Краткое содержание книги:
— Никога не съм вкусвал нещо по-сладко — изстена Джамал, докато облизваше и засмукваше първо едното, а после другото, превръщайки ги в стегнати розови пъпки. — Слънчева светлина и топъл дъжд. Нежни марокански нощи и лунни лъчи. Твоята златиста кожа ми напомня за всичко, което обичам.
Зара изстена, възпламенена от думите му. Трябваше само той да я докосне и тя се превръщаше в огън.
Ризата и фустата й бяха отстранени мигновено и сръчно. Последваха ги обувките и чорапите. Когато застана пред него гола и сияеща, ръцете й се заеха с ризата му. Джамал се засмя на нетърпението й, докато й помагаше да го съблече. Когато и двамата останаха голи, той я вдигна на ръце и я отнесе на мекия пухен дюшек. Зацелува я така, че тя се прилепи плътно до него, сякаш той беше самият й живот. След няколко целувки, които сякаш изсмукваха душата й, той откъсна уста от нейната, колкото да я погледне.
Очите й бяха сластни, а изражението — замислено; погледът му слезе от лицето й и се спусна към заруменелите й гърди и леко изпъкналия корем. Целуна мястото, където растеше детето му, а на лицето му се изписа замайващо обожание.
Зара понечи да отвори уста, но не можа да издаде и един звук, когато той пъхна ръка между бедрата й. Потръпна, вдигна ръце към гърба му и започна да гали гладката му златиста плът. Докосна с устни гърдите му.
— Ти си великолепен — прошепна тя срещу разгорещената му кожа. — Никога няма да има друг мъж като тебе.
Тъмните вежди на Джамал се вдигнаха.
— Друг мъж ли? По-добре да няма.
Той я целуна отново и отново, сладкият й мирис го подлудяваше. Искаше да действа полека с нея, но страстта го подтикваше. Да докосне Зара означаваше да я желае.
Той започна да я изследва безкрайно ласкаво, ръцете, устата и езикът му вкусваха всеки инч от златистата й кожа. Облизваше и засмукваше гърдите й, целуваше нежната извивка на корема й, оставяше влажна следа към копринената й ножница, изтръгвайки от нея леки викове, когато езикът му се спусна вътре. Разтвори още малко краката й и зарови глава между тях, вкусвайки течния огън на нейната реакция. Пръстите й се забиха в раменете му, тя се изви рязко нагоре, зареяна като птица към места, където я очакваше насладата.
— Аллах да ми е на помощ! Умирам!
— Не, сладка магьоснице. Смъртта не е толкова сладка. Вкуси момента. Хайде, Зара, свърши заедно с мене.
Допирът на устните му, навлизането на езика му, осезаемата плътност на ръцете му, които направляваха хълбоците й, отключиха живата страст, която тя не успяваше да контролира, и Зара се устреми към насладата, за да постигне върховното блаженство.
Джамал се надигна бавно, отпусна се полека върху нея и се плъзна вътре. Изпъшка, когато стените на горещата й ножница го обхванаха плътно. Удоволствието беше толкова силно, че контролът едва не му изневери. Зара се притисна към него, за да го поеме по-навътре. Той й даде всичко, което имаше, самата си душа, докато се притискаше към нея и тласъците му я изпълваха.
Зара се държеше здраво за раменете му, яздейки заедно с него към върха. Земята се разтърси, небето потрепери и тя разбра, че няма нищо подобно на онова, което двамата с Джамал току-що бяха споделили.
— Добре ли си? — запита той, когато дишането му се нормализира. — Нали не съм те наранил?
— Как може нещо толкова прекрасно да ме нарани?
— Във всеки случай, ще се чувствам по-добре, ако сега си поспиш хубаво.
— Ще си почина по-добре, ако легнеш тук до мене. Още не съм готова да ме оставиш.
— Няма друго място, където да остана с по-голямо удоволствие — каза Джамал, обръщайки Зара настрана, за да я настани плътно до себе си.
Сънят дойде веднага. Когато Джамал се събуди по-късно, беше съвсем тъмно и огънят в камината беше догорял. Той стана тихо, разпали въглените и се сгуши отново под завивките до Зара. Приглушен стон се изтръгна от устата му, когато тя притисна седалището си до слабините му. Отново се беше втвърдил. Членът му беше изпълнен и болезнено пулсиращ. Понеже не искаше да събуди Зара, той започна полека да се измъква от леглото.
— Не, остани тук.
— Мислех, че спиш.
— Както виждаш, не спя.
— Трябва да изляза, сладка магьоснице. — Той взе ръката й и я постави на слабините си. — Виждаш ли какво направи с мене? Ако остана, не гарантирам, че този немирник между краката ми ще се държи прилично.
— Не искам от него да се държи прилично — И тя притисна седалището си към слабините му. — Моля те, Джамал.