Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
Беше Фрьолих. По костюм — панталон и сако. Без риза. Може би без нищо отдолу. Той си каза, че сигурно ги е навлякла набързо, за да мине покрай охраната в коридора.
— Не си си легнал още — отбеляза тя.
— Влизай — каза той.
Тя пристъпи в стаята и изчака, докато той затвори вратата.
— Не ти се сърдя — каза тя. — Не си ти виновен за смъртта на Джо. Не съм си го и мислила. Не се сърдя и на Джо, че се остави да го убият. Тия неща се случват.
— Все на някого се сърдиш — отбеляза той.
— Сърдя се на него, но не за това, а задето ме изостави — каза тя.
Той се върна до леглото и приседна на ръба. Този път тя седна до него.
— Аз вече съм го прежалила — каза тя. — Напълно. Уверявам те. При това отдавна. Но не мога да му простя, че ей тъй се обърна и си тръгна.
Ричър мълчеше.
— Затова се сърдя на себе си — каза тихо тя. — Понеже много исках Джо да си изпати. Дълбоко в душата си му желаех злото. Исках да претърпи ужасна катастрофа, да се опари жестоко. И той взе, че го направи. Затова се чувствам толкова виновна. А сега се боя, че и ти ще ме осъдиш.
Ричър не отговори веднага.
— Няма нищо за осъждане — каза той. — Нито пък имаш причина да се обвиняваш. Това, че си му желала злото, е разбираемо, но то няма отношение към случилото си. Как би могло да има?
Тя мълчеше.
— Джо се захвана с нещо, което не беше за него — каза той. — Това е всичко. Рискува и загуби. Не си виновна ти. Не съм виновен аз. Просто така се е случило.
— Нищо не се случва без причина.
Той поклати глава.
— Напротив, случва се. Без всякаква причина. Просто нещото става и това е. Не си виновна ти за случилото се. Няма защо да се чувстваш отговорна.
— Смяташ ли?
— Не си отговорна за нищо. Никой не е отговорен. Освен оня, който е дръпнал спусъка.
— Аз му желаех злото — повтори тя. — Моля те да ми простиш.
— Няма нищо за прощаване.
— Искам да ми го кажеш.
— Не мога — каза той. — И не искам. Ти нямаш нужда от прошка. Не си виновна за нищо. Нито пък аз. Нито пък Джо. Просто така се е случило. Както става в живота.
Няколко безкрайни мига тя не каза нищо. После кимна и едва забележимо пристъпи към него.
— Добре — каза тя.
— Имаш ли нещо под тоя костюм? — попита той.
— Ти си знаел, че в кухнята си държа пистолет.
— Да, знаех.
— Защо си претърсвал къщата ми?
— Защото аз имам тъкмо онзи ген, който липсваше на Джо. Защото на мен не ми се случват разни непредвидени неща. Разни случайности и малшансове. Та имаш ли сега пистолет?
— Не, нямам.
Мълчание.
— Освен това нямам нищо под костюма.
— Предпочитам да проверя лично — каза той. — За всеки случай. Така съм устроен.
Тя разкопча горното копче на сакото си. После второто. Взе ръката му в своята и я мушна вътре. Кожата й беше топла и гладка.
В шест сутринта ги събудиха по телефона от рецепцията. Сигурно Стайвесънт още снощи им е поръчал да позвънят, каза си Ричър. Как ми се иска да беше забравил! Фрьолих се размърда сънено до него. После изведнъж се ококори и скочи като пружина.
— Честит ти Ден на благодарността — каза той.
— Да се надяваме, че ще е честит — отвърна тя. — Но имам лошо предчувствие. Днес е решаващият ден. Днес или печелим, или губим.
— Обичам такива дни.
— Сериозно?
— Разбира се — каза той. — И тъй като не се предвижда да загубим, значи днес е денят, в който ще спечелим.
Тя отметна завивките. През нощта в стаята беше станало горещо.
— Облечи се небрежно — каза му тя. — В приют за бездомници не върви да си с костюм. Ще кажеш ли и на Нили?
— Ти й кажи. Нали сега ще минеш покрай вратата й? Тя няма да те ухапе.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Фрьолих облече костюма, с който бе дошла, и излезе от стаята. Ричър пристъпи бос до гардероба и извади торбата с дрехите от Атлантик Сити. Разстла ги върху леглото и се опита да ги поизглади с ръка. После си взе душ, без да се бръсне. Тя иска да изглеждам небрежно, помисли си той. Натъкна се на Нили във фоайето. Беше по джинси и фланелена блуза с дълги ръкави, отгоре с поизмачкано кожено яке. Закуската беше на самообслужване; на една продълговата маса бяха сервирани кръгли кексчета и кани с кафе. Двамата мъже от охраната вече бяха омели по-голямата част от храната.