Малката стопанка
- Автор: Лейн Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка». Краткое содержание книги:
Тя го погледна, а в очите й се беше настанила болката.
— Робърт? — Тя го дръпна още по-близо. — Кажи ми, че Беси лъже. Кажи го пак. Моля те, кажи ми, че Беси е лъгала.
— О, Господи! — Робърт трепереше, опитвайки се да си спомни всичко, казано от тази вероломна жена. Независимо от факта, че Елизабет е успокоявала неговата Нора, болката изтикваше лъжите на преден план. Бебето идваше на бял свят много рано, а можеше и изобщо да не дойде. Всичко вървеше зле.
— Нора — продължи да шепне той в ухото й, — спомни си всичките лъжи на Беси. Спомни си как тя ти каза, че правенето на любов е болезнено, че не доставя никакво удоволствие. После си спомни какво изживяхме последната нощ, най-прекрасната ни нощ. Нямаше болка, само удоволствието, което двама като нас, които се обичат, си доставят. Тогава бях тук за тебе, заедно с тебе, сега отново съм тук. Нека ти помогна Нора, нека ти помогна да изтърпиш болката!
Нова контракция я обхвана и тя се задъха, но този път задържа очите си отворени, загледана в Робърт, за да черпи от силата му, докато сълзите капеха от неговите бузи върху нейните. Той умираше хиляди пъти, знаейки, че не може да я изгуби сега. Не можеше да изгуби своята Нора, своята майка любима.
— Дишай, Нора — насърчаваше я той. — Не се бори с болката. Предай се на нея. Остави тялото ти да си свърши работата.
— М’лорд, докторът е тук — каза Мариан зад него. — Бил е извън селото. Да го въведа ли?
Робърт кимна, без да отмества поглед от малкото личице на Нора.
— Чу ли това, малкото ми? Докторът е тук. Виждаш ли колко интелигентно коте си, знаеш докога да чакаш. Но сега е време, мила, време е да посрещнем детето си.
— Ти… ти няма да ме оставиш, нали, Робърт? Съжалявам, че бях толкова изплашена. Искам да съм смела. Само, моля те, не ме оставяй!
— Ти си смела, малка моя. Ти си най-смелата жена на света.
Робърт извърна глава, за да изтрие сълзите си с опакото на ръката. Как бе могъл да я забрави дори за миг? Как можа да блокира съзнанието си за малкото чудо, което представляваше Нора Джейн Гиър?
Неговата продадена съпруга.
Неговата единствена любов.
Тя беше дошла тук като непозната. И бе поела върху плещите си целия товар, вършейки всичко правилно, по своя собствен, ненатрапчив начин. По своя неегоистичен, изпълнен с обич начин. Утре „Грийн Касъл“ можеше да се срине от скалите, но той нямаше да скърби за загубата, докато имаше Нора. Тя беше станала неговият свят, неговият живот.
— Няма да те оставя, малката ми — обеща той, когато докторът се втурна вътре и даде задачи на Мариан и на две домашни прислужници. — Никога вече няма да те напусна.
Час по-късно Оливия Анджелик Гиър си проби път към света, с червено лице и ревяща от възмущение, но абсолютно здрава, въпреки дребния си ръст.
Майка й, преди да се отпусне в напълно заслужен сън, изглеждаше невероятно доволна.
Баща й — изключително благодарен на нея и на майка й, след като целуна и двете, прие поздравленията на по-малкия си брат и на останалите от домакинството. После си сложи плаща и излезе в мъгливото утро, отново крачейки към скалите…
Глава шестнадесета
Ти ни доставяше удоволствие достатъчно дълго.