Примката на совата
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Примката на совата». Краткое содержание книги:
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.
— Нищо не доказва. Кантората му е на пет пресечки оттам. Може да заяви, че не е имало друго място за паркиране. Или че е услужил с колата на някого. Нищо и половина.
Маккейлъб не искаше да мисли за празните брънки във веригата. Искаше да ги запълни.
— Слушай, сержантът от нощната смяна ни каза, че си имал постоянна молба да те уведомяват, когато бъде задържан Гън. Дали Таферо е могъл да научи за това? От предишната работа или по-късно.
— Може и да е научил. Не беше тайна. Аз обработвах Гън. Рано или късно щеше да се пречупи.
— Между другото как изглеждаше Паундс?
Бош го погледна с недоумение.
— Нисък, дебел и плешив, с мустаци?
Бош кимна и понечи да зададе въпрос, но Маккейлъб го изпревари.
— Неговата снимка виси на стената в кантората на Таферо. Връчва му почетен знак за детектив на месеца. Бас държа, че никога не си получавал такова нещо, Хари.
— Нямаше как. Нали Паундс правеше избора.
Маккейлъб се озърна и видя Джей Уинстън да влиза в бара. Носеше куфарче. Той й кимна и тя тръгна към сепарето с предпазливи стъпки, сякаш, крачеше по свлачище.
Маккейлъб се дръпна навътре и Уинстън седна до него.
— Хубаво местенце.
— Хари — каза Маккейлъб, — мисля, че познаваш Джей Уинстън.
Бош и Уинстън се спогледаха.
— Най-напред искам да се извиня за онази история с Киз — каза Уинстън. — Дано…
— Всички вършим каквото трябва — прекъсна я Бош. — Искаш ли нещо за пиене? Тук е на самообслужване.
— Много щях да се изненадам, ако беше другояче. „Мейкърс Марк“ с лед, ако имат.
— Тери, ти пас ли си?
— Пасувам.
Бош се измъкна и отиде за питието. Уинстън погледна Маккейлъб.
— Как върви?
— По някоя дреболия оттук-оттам.
— Сравнително добре за човек с единия крак в затвора. А ти докъде стигна?
Тя се усмихна загадъчно и Бош усети, че е налучкала нещо.
— Нося ти една снимка и още няколко… интересни дреболии.
Бош остави питието пред Уинстън и се вмъкна в сепарето.
— Много ми се смяха, като попитах имат ли „Мейкър’с Марк“ — каза той. — Тук това е дежурното питие.
— Чудесно. Благодаря.
Уинстън бутна чашата настрани и сложи куфарчето на масата. Отвори го, извади папка, после го затвори и пак го остави на пода до сепарето. Маккейлъб гледаше как я наблюдава Бош. По лицето му бе застинало напрегнато очакване.
Уинстън разгърна папката и бутна пред Маккейлъб увеличена снимка на Руди Таферо.
— От разрешителното за кантората. Правена е преди единайсет месеца.
После тя извади лист, изписан на машина.
— Отидох в областния арест и събрах всичко за Стори. Бил е там докато го прехвърлили в затвора на Ван Нюис за процеса. По време на престоя имал деветнайсет свиждания с Таферо. Дванайсет от тях се падат на първите три седмици. През същия период Фоукс го е посетил само четири пъти, Още четири пъти е идвал един сътрудник на Фоукс. Асистентката на Стори, някоя си Бетилда Локет, го е посещавала шест пъти. Това е. Срещал се е с частния детектив по-често, отколкото с адвокатите.
— Тогава са го планирали — каза Маккейлъб.
Уинстън кимна, после пак се усмихна загадъчно.
— Какво? — попита Маккейлъб.
— Пазя го за десерт.
Тя отново вдигна куфарчето и го отвори.
— Управата на затвора води списък за всички вещи на задържаните — пристигнали заедно с тях или донесени от посетители и одобрени от охраната. В данните за Стори е отбелязано, че при второто от шестте си посещения неговата асистентка Бетилда Локет получила разрешение да му предаде книга. Според списъка книгата се нарича „Изкуството на мрака“. Отидох в градската библиотека и намерих това издание.
Тя извади от куфарчето тежък том със синя платнена подвързия. Започна да го разгръща върху масата. Едно място беше отбелязано с жълто листче.
— В увода пише, че книгата е посветена на художниците, използващи мрака като съществена част от своите изобразителни средства. — Тя се усмихна, стигайки до отбелязаното място. — Има доста дълга глава за Йеронимус Бош. С много илюстрации.
Маккейлъб вдигна празната бирена бутилка и се чукна с нейната недокосната чаша. После едновременно с Бош наведе глава да разгледа страниците.
— Великолепно — каза той.
Уинстън продължи да прелиства. Като илюстрации бяха приложени всички творби на Бош, свързани със сцената на убийството: „Операция на глупостта“, „Седемте смъртни гряха“ с Божието око, „Страшният съд“ и „Градината на земните наслаждения“.
— Планирал е всичко от килията — възкликна смаяно Маккейлъб.
— Така изглежда — каза Уинстън.
Двамата погледнаха Бош, който кимна едва забележимо.