Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
t = (2 eps_0 × rm × sqrt(8c × eps_0 × h)) / me
където r е обхватът на избраната орбитала;
m — масата на електрона;
c — скоростта на светлината;
eps_0 — диелектричната проницаемост на вакуума;
e — зарядът на електрона;
h — константата на Планк.
На всеки чист материал, съставен от определен химичен елемент, може да се намери собствената честота или определена нейна хармонична.
Така например, като се приеме медта като метал и орбиталата й на проводимост за r, се открива хармонична, която е подходяща за резонансната честота 172753,867 Хц. На практика такава честота се подава в бобина от кварцов или атомен генератор, за да се получи същата честота на възбуждане. Избраният метал в случая мед се поставя в хармонично променливо индукционно поле и чрез резонанс металните атоми се превръщат в излъчватели на електрони.
Интересното в случая е, че създаденият в медта ток е много по-силен от тока, необходим за поддръжка на резонансната честота. За всеки ват мощност, изразходвана за поддържане на честотата, се получават 30–40 вата използваема мощност. По силата на закона за запазване на енергията следва, че енергията на връзката електрон-ядро се трансформира в електрически ток. Ограниченията на използвания метод идват от загряването на метала, който служи за генератор на електрони, и поддържането на резонансната честота. Що се отнася до присъщата на атомното ядро енергия, то рандеманът на новия реактор е около 0,0000001%, но енергията, съдържаща се в 1 грам материя, е толкова колосална, че ниският рандеман все пак съответства на достатъчно много енергия.
Недостатъците на електронния синергетичен реактор се проявяват първо в границите на ядрена стабилност, тъй като не може да се изпомпа цялата енергия от ядрото, без да се разруши или поне сериозно да се наруши вътрешното равновесие. Второ, съществуват граници на стабилност, зависещи от вътрешното загряване на използвания метал.
Синергетичен реактор с ядрено възбуждане
От синергетиката произтича схващането на физичното пространство като субстрат, съставен от всевъзможни трептения. На съвкупността от тези дифузни космични вълни, които съставят средата, трябва да съответства значителна плътност на енергията. Нека споменем, че тези излъчвания, съставящи разсеяната енергия, имат твърде малка дължина на вълната (честота до 1014 Хц) и че материята се ражда в недрата на разсеяната космична среда, когато електрическото поле при случайните си статистически флуктуации достига граничната стойност 38,67 Волта/метър. Следователно материята е разсеяна енергия, уловена локално и поддържана в тази форма от резонанс на свободната разсеяна енергия. Тъй като създаването на материята служи за регулиране на енергията, материята не може да расте неограничено във всяка точка от пространството. Известно е, че една вълна се характеризира с три основни параметъра — амплитуда, честота и степен на поляризация. Вълните на разсеяната енергия са по-силни или по-слаби, като някои честоти пренасят повече енергия от други. Когато се начертае кривата на разпределение на разсеяната енергия, се получава планински профил, чиито най-високи върхове съответстват на честотите на неутрона или на протона — двете най-масивни елементарни частици.
Тук няма нищо изненадващо, тъй като материята запазва формата си само чрез резонанс на някои честоти на разсеяната енергия на вакуумните флуктуации. Двете най-енергетични честоти осигуряват сцеплението на двете най-тежки основни частици. Електронът и деутронът (ядрото на деутерия — състоящо се от протон и неутрон) съответстват на два върха в кривата на енергетичното разпределение. Всички останали нейни върхове осигуряват сцеплението на все по-тежки и по-тежки ядра. Но тези върхове стават все по-ниски, а честотите — по-високи и това показва, че стабилността на елементите се понижава с приближаване към тежките ядра.
Оттук следва, че стабилността на дадено атомно ядро е свързана с повече или по-малко интензивните взаимодействия между собствената честота на ядрото и честотата на съответната разсеяна енергия. Колебанието на разсеяната среда по време на статистическите й флуктуации може да накара дадено съставно ядро да премине от определено състояние на резонанс в друго, като при преминаването освободи енергия в електромагнитна форма, във форма на частица или в двете форми едновременно. Така се достига до идеята за пряко използване на разсеяната енергия, чиито запаси са направо неизтощими.