Циганката
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганката». Краткое содержание книги:
— Пиещия кръв се върна. Помоли ме да ти предам, че Давалос е платил за стореното ти зло.
Катрин вдигна очи, но лицето й остана безучастно. Странно, но новината за смъртта на Давалос не беше в състояние да й донесе мир. Зарадва се на смъртта му, но отчуждеността между нея и Джейсън остана. Никога вече нямаше да изпита предишното чувство на взаимна принадлежност…
Когато забеляза, че мъжът й няма намерение да се върне в спалнята си, в сърцето й пропълзя ужас. Джейсън небрежно отвърза вратовръзката си и я захвърли на пода. Следващото му действие беше да изуе ботушите и да съблече жакета си. Издърпа ризата от панталона и започна да разкопчава седефените копченца. По лицето му беше изписана странна смесица от решителност и нежност.
— Време е да предприемем нещо срещу обзелата ни студенина! Ти си моя жена и аз те обичам. Не бива да живеем повече така. Не вярвам в думите, които хвърли в лицето ми онази вечер в хижата. Ти не ме мразиш! Очите те издават всеки път, когато ме погледнеш.
— Не мисля, че съм готова за нов спор, Джейсън. Моля те, нека не говорим за това. Поне не тази вечер.
Мъжът поклати решително глава, свали ризата си и я хвърли върху жакета.
— Не — промърмори той. — Ти никога не си готова. С всеки изминал ден случилото се придобива все по-голямо значение за теб. Не бива да си внушаваш небивалици, Катрин. Моля те, не ме разбирай погрешно! Нямам никакво намерение да го омаловажавам или дори да го разкрасявам, но станалото е станало. Не можем да го върнем. Давалос си плати и смятам, че е време да заровим мръсното му дело заедно с него.
С разширени от ужас очи и пресъхнала уста, Катрин се стараеше да не гледа към полуголия мъж, застанал пред нея. Той пристъпи към нея и от гърлото й се изтръгна задавен писък. Понечи да му избяга, но Джейсън я улови и я притисна здраво до себе си. Трябваше да понесе прегръдката му, макар че тялото й се гърчеше от страх и отвращение. Джейсън не направи опит да я насилва. Остана неподвижен, давайки й време да свикне с топлината на силните му ръце.
— Ето, виждаш ли — прошепна успокояващо той. — Няма нищо страшно в това, че те прегръщам. Помни, че много, много те обичам. Не ми лесно с теб, но няма да се предам — никога.
Катрин гореше от желание да му повярва, но в гласа й прозвуча паника:
— Но ти… ти беше студен като лед, когато ти разказах за Давалос! Намрази ме, знам, че ме намрази! Никога няма да го забравиш!
Джейсън помилва бузата й и повдигна главата й към устните си. Двамата се погледнаха в очите.
— Ще го забравим — проговори твърдо той. — Освен това повече няма да търпя непрекъснато да ми приписваш най-подлите мисли. — Силната му ръка я разтърси, макар и меко. — Опомни се, Катрин! Аз те обичам! Няма да крия, че когато осъзнах какво са ти сторили, бях обзет от противоречиви чувства. Най-силно обаче беше усещането, че съм се провалил по най-безславен начин. Горях от желание да намеря Давалос и да го накъсам на парченца. Но нито за миг не ми хрумна да обвиня теб за случилото се. Всичко, което си видяла на лицето ми, се е отнасяло до Давалос.
Той я отнесе на леглото и я положи в меките завивки като ранено дете. Съблече я с безкрайна нежност. Видял, че цялата трепери от нерви, изхлузи набързо панталоните си и я покри с топлото си, силно тяло.
Катрин не смееше да се помръдне. Джейсън изпи солените сълзи от страните й, ръцете му милваха стройното й тяло, целувките му бяха нежни и изпълнени с любов, без да бързат и да настояват. Лека-полека напрежението й отслабна, ръцете й се обвиха като от само себе си около врата му.
Когато устата му се сведе над нейната в дълга целувка, тя се отдаде изцяло на сладката топлина, излъчваща се от тялото му, но внезапно бе обзета отново от паника.
— Не мога! — изплака отчаяно тя. — Нищо няма да бъде както по-рано!
Джейсън погледна измъченото й лице, но не каза нищо. След минута продължи да я гали и целува, сега мощно и настойчиво. Тя понечи да се изплъзне от прегръдките му, да извика, но той продължи да милва с ръце и устни лицето и тялото й. Внезапно, без да осъзнава как и защо, страхът и мъченията бяха забравени, остана само желанието да го усети дълбоко в себе си, да потъне в дълбините на насладата. Устните й се отвориха, трупаните с години любов, копнеж и желание се устремиха като буен поток насреща му. Джейсън потрепери от наслада и с въздишка на безкрайно облекчение се плъзна между бедрата й. Катрин забрави света около себе си. Остана само той — Джейсън, нейният мъж, който събуждаше в тялото й тези неописуеми усещания. Двамата станаха едно. Тази нощ щеше да остане незабравима като връх на любовта им.
По-късно, докато лежаха уморени един до друг, Джейсън я погледна с неизказана нежност.