Сватбата на Беки Б.
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбата на Беки Б.». Краткое содержание книги:
Дълбоко в себе си ми се иска да му кажа: „Виж какво, Люк, забрави за нея! Тя е тъпа крава и изобщо не те обича, и ти ще си бъдеш много по-добре без нея!“
Обаче после си спомням думите на втората му майка — Анабел, които тя ми каза преди няколко месеца. Докато си вземахме довиждане, тя ми прошепна: „Колкото и да е трудно за вярване, Люк се нуждае от Елинор.“
„Нищо подобно! — отвърнах възмутено аз. — Та нали има теб, има баща си, а сега има и мен!…“
Ала Анабел само поклати глава и изрече:
„Нищо не разбираш. Той копнее за Елинор още от детството си. Именно това го накара да се труди толкова упорито. Именно този копнеж го изпрати в Америка. Този копнеж е част от неговата същност, при това неразривна част. Като лозница, увита около ствола на ябълка. — После ме погледна проницателно и допълни: — Беки, никога не се опитвай да я изритваш от неговия живот. Защото така ще му причиниш непоправими вреди!“
Как е разбрала какво си мислех тогава? Как е зърнала брадвата, която аз виждах между себе си и Елинор…
И сега поглеждам Люк и виждам, че той се е вторачил като хипнотизиран в снимката, където Сузи целува Ърни по коремчето.
— Както и да е! — отсичам весело аз и побързвам да събера всички снимки от масата. — Трябва да ти кажа, че подобна силна връзка съществува и между Таркуин и Ърни! Искам да кажа, че бащината любов е точно толкова важна, колкото и майчината! Особено в наши дни. Честно да ти кажа, по мое мнение майчината любов е доста надценявана…
О, Боже! Няма никакъв смисъл! Та Люк дори не ме слуша!
Телефонът иззвънява, ала той не помръдва. Затова аз се насочвам към дневната и вдигам слушалката.
— Ало?
— Ало? С Ребека Блумууд ли имам честта да разговарям? — пита непознат мъжки глас.
— Да, същата — отговарям и в този момент зървам на масичката до себе си един каталог от „Потъри фарм“. Защо не взема да направя регистрация на сватбени подаръци и там? — Кой се обажда?
— Обажда се Гарсън Лоу, от фирмата „Лоу и съдружници“.
Вкаменявам се. Боже! Самият Гарсън Лоу! И ми се обажда на домашния телефон!
— Извинявам се за ранното си обаждане — казва в този момент той.
— О, няма нищо! — възвръщам си аз дар словото и бързо сритвам вратата към кухнята, за да не ме чуе Люк. — Много ви благодаря, че се обаждате!
Слава Богу! Нищо чудно да е решил, че от моя случай ще се спретне страхотно дело! Сигурно иска да ми помогне да хвана Робин за гушата! Сигурно двамата ще направим огромен пробив в историята на юрисдикцията… или нещо такова. И аз ще стоя пред вратата на съдебната зала, и телевизионните камери ще се надпреварват да ме снимат, и всичко ще бъде като в „Ерин Брокович“.
— Вчера получих писмо ви — казва Гарсън Лоу. — И бях много заинтригуван от вашата дилема. Яко са ви стегнали за гушата, това е факт.
— Да, знам — съгласявам се аз. — Точно затова се и обърнах към вас.
— Вашият годеник запознат ли е със ситуацията?
— Засега не — отговарям и снишавам глас. — Надявам се първо сама да успея да намеря някакво разрешение, а после да му кажа. Нали разбирате какво имам предвид, господин Лоу?
— Категорично.
Ама това е велико! Ето че двамата се разбираме перфектно!
— В такъв случай — отбелязва Гарсън Лоу от другия край на линията — нека веднага си дойдем на въпроса.
— Напълно съм съгласна с вас! — отвръщам и усещам, че ме залива вълна на облекчение. Ето така става, когато се обръщаш към най-скъпия адвокат в цял Манхатън! Резултатите са бързи и ефективни.
— Първо на първо, договорът е съставен изключително прецизно — отбелязва той.
— Така е — кимвам аз.
— Забелязват се няколко особено изобретателни клаузи, с които се покриват всички възможни девиации.
— Разбирам.
— Прегледах го много внимателно. И доколкото схващам, няма никакъв начин, по който бихте могла да се омъжите в Англия, без да си навлечете на главата огромна неустойка.
— Точно така — кимвам, преизпълнена с очакване. Настъпва тишина.
— Е, къде се къса нишката тогава? — осмелявам се да попитам накрая.
— Никъде, фактите са абсолютно непробиваеми.
— Какво? — вторачвам се объркано аз в телефона пред мен. — Но нали… нали точно затова се обадихте?! За да ми кажете, че сте открили къде се къса нишката! Да ми кажете, че можем да спечелим?!
— Не, госпожице Блумууд! Обадих се, за да ви предупредя, че ако съм на ваше място, веднага ще взема мерки за отменяне на всички сватбени приготовления в Англия.