Столетие на чакалите

Но дори и тогава терористите не са имали еднакво становище по убийството. Поне така заявява по-късно при разпита Антонио Саваста:

„Валерио Моручи, и Адриана Фарандо, които участвуваха в подготовката и реализирането на отвличането, непрекъснато налагаха становището, че в политическо отношение «Червените бригади» ще спечелят повече, ако Алдо Моро остане жив. Моручи твърдеше, че в такъв случай могат да очакват подкрепа от другите групи за офанзивна съпротива, с което ще се създадат политически и военни условия за комплексна акция“.

Дали това беше обмислена тактика, или страх от последиците от страшното престъпление? Та те също биха могли да си направят сметката, че щом предизвикват държавната власт на дуел, то по петите им ще тръгнат всички полицаи от огромния полицейски апарат. Решават да го убият. Може би обмислено, а може би именно защото са искали да провокират обществеността и правителството.

„Запознаха Алдо Моро с присъдата — разказва за хода на трагичното събитие арестуваният Петричо Печи — и го подканиха да напише последното си желание.

Когато стори това и предаде писмата със съответните указания, съобщиха му, че по «хуманни причини» не ще изпълнят присъдата и че след два-три дни ще го пуснат на свобода. После го заведоха в гаража и му казаха, че след малко ще бъде свободен. Алдо Моро повярва, дори помоли тъмничарите си да поздравят от него Морети. После според нареждането влезе в багажника на колата «Рено 4». И там го убиха: Алдо Моро умря на петдесет и петия ден от отвличането, на 9 май 1978 г. призори. Убиха го Просперо Галинари и Анна Лаура Брагети, двамата, които прекараха с него дълги дни и нощи, държаха го затворен, но и се грижеха за него. Но те преди всичко разговаряха с него. Все пак трябваше да проумеят, че той е честен човек, трябваше да разберат, че с неговата смърт не ще се реши нищо. И въпреки това го убиха.“