Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Хейвърстроу погледна през предното стъкло. Там долу ставаха доста интересни неща. Виждаше множество коли, осветени от кръжащи над тях полицейски вертолети. Един от тях свърна да им пресече пътя.
— Май си имаме компания — промърмори лейтенант Джеферсън.
Хейвърстроу не отговори. Малкият АХ-6 се носеше право към тях.
— На пресечен курс — рече уплашено Джеферсън.
Между двата вертолета имаше не повече от километър. Пилотът на АХ-6 ги заслепяваше с предния си прожектор.
— Иска да се приземим — продължаваше нервно Джеферсън.
Хейвърстроу не отговори, стиснала здраво щурвала.
— О, Деб, той се готви да… — забърбори припряно вторият пилот, сетне изпищя, защото хеликоптерът отсреща внезапно изпълни цялото предно стъкло. В последния момент той изви рязко, за да избегне сблъсъка.
— Нещастник — промърмори Хейвърстроу и добави с малко по-силен глас: — След тридесет секунди пристигаме.
— Вратите на хангара се отварят! — извика Нейбингър, сочейки мигащите червени светлини пред тях.
— Тъкмо ще се прицеля по-лесно — беше коментарът на Кели.
— Ей! — извика уплашено седналият в джипа сержант, когато през отворения прозорец се подаде дулото на автомат. — Внимавай с това желязо.
— Ти внимавай — рече Търкот и отстъпи крачка назад. Той огледа компютърната система и жиците, които водеха към голямата черна кутия. — Това са взривове за отваряне на Втори хангар, нали?
— Да. — Сержантът все още не можеше да откъсне очи от цевта на автомата.
— Включвай компютъра и задействай програмата!
— Майчице, погледнете там — извика Хейвърстроу, докато снижаваше хеликоптера над пистата, на около двеста метра от големите врати, които се плъзнаха встрани, разкривайки отвор в склона на планината. Отвътре бликна червеникава светлина, която огря металната обшивка на плавно витаещия над пода диск. — Какво, по дяволите, е това?
— Мерси, че ме докарахте — подметна Дънкан. — А сега, изключете машината и изчакайте тук, докато всичко се изясни.
— Разбрано — кимна Хейвърстроу. — Ваш ред е.
Дънкан свали шлемофона и скочи от кабината тъкмо в мига, когато един пикап закова с пронизителен вой между нея и диска.
Търкот погледна към екрана. Зарядите бяха подредени по реда на тяхното възпламеняване. Той чукна няколко пъти по клавишите.
Дискът се издигна бавно пред хангара и освети сцената под него с ярките си прожектори. От входа на хангара започнаха да излизат тежко въоръжени войници.
— Слизай от колата! Ръцете горе! — кресна един от мъжете, насочил оръжие към прозореца на пикапа.
— Да вървим — каза Кели. — Направихме каквото можахме. Да се надяваме, че Търкот е получил необходимото време.
Тя отвори вратата и стъпи на пистата до Нейбингър, който все още стискаше своето ронго-ронго, леко прегърбен под тежестта на раницата. Фон Сеект скочи от задната врата.
— Лягай по очи на земята! — нареди мъжът.
— Чакайте малко! — разнесе се женски глас. Всички погледи се завъртяха към фигурата, която се приближаваше забързано от кацналия „Блекхоук“. — Аз съм доктор Дънкан. — Тя протегна идентификационната си карта. — Съветник на президента в „Меджик-12“.
Старшият офицер от „Найтскейп“ я загледа объркано. Очевидно не знаеше какво да предприеме в подобна ситуация. Трите групички се намираха в неголям кръг, точно пред вратите на първи хангар.
— Веднага повикайте тук генерал Гулик! — произнесе натъртено Дънкан.
— Първо трябва да арестуваме нарушителите.
— Аз съм Кели Рейнолдс — Кели пристъпи напред, като внимаваше ръцете й да са встрани. — Познавате доктор фон Сеект, а другият човек е професор Нейбингър от Бруклинския музей. Ние ви се обадихме по телефона.
Дънкан кимна.
— Така и предполагах. Затова съм тук. Този път ще изровим цялата гадост от ямата. — Тя се обърна към офицера. — Никъде няма да избягат вашите нарушители. Всички ще стоим тук. Вървете да намерите генерал Гулик. Веднага!
— Сър? — произнесе напрегнато Куин, след като постави слушалката.
Генерал Гулик бе втренчил очи в главния екран, където се виждаше карта на Зона 51. Всички коли най-сетне бяха спрени, а нарушителите — задържани.
— Да?
— Доктор Дънкан е била на борда на онзи „Блекхоук“. В момента е пред Първи хангар и настоява да ви види. При нея са фон Сеект, Нейбингър и репортерката.
Една тънка жилка започна да пулсира върху слепоочието на генерала.
— Още ли нямаме връзка?
— Връзката е възстановена, сър.