Последната теорема
- Автор: Пол Фредерик, Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната теорема». Краткое содержание книги:
Въпреки това, позволявайки на човеците да разберат за присъствието им, девет-ръкокраките бяха направили нещо, което не беше изрично забранено, но пък не беше и изрично позволено.
А това изискваше мерки. Мерките изискваха да се вземе решение.
За пръв път, откакто се помнеше, „Бил“ се запита дали трябва сам да вземе решението, или да се съедини с другите големи галактици и заедно да обмислят последствията от това решение.
35.
Ваксинацията и нейните употреби
Д-р Дхатусена Бандара наистина се оттегли от управлението на Pax per Fidem, за да се кандидатира за президент на Шри Ланка. Но не това порази Ранджит, а фактът, че на негово място е издигнат не друг, а Бандара младши — старото приятелче на Ранджит Субраманиан сега беше част от екипа, контролиращ „Тих гръм“.
Ранджит си легна озадачен, а когато се събуди на следващата сутрин, го чакаше нов повод за озадачение. Откъм кухнята долу се носеше ухание, което нямаше нищо общо с вида закуска, който Мира предпочиташе. И още по-странно, когато излезе от банята и започна да се облича, Ранджит чу жена си да пее позабравена песен — приличаше на религиозните химни, които децата пееха в неделното училище. Напълно объркан, Ранджит метна една риза и тръгна към кухнята.
Мира наистина си пееше и изглеждаше в приповдигнато настроение. Млъкна, когато Ранджит влезе, и поднесе устни за целувка, после му махна да сяда на масата.
— Можеш да започнеш със сока — инструктира го тя. — Яйцата ще са готови след минутка.
Ранджит най-сетне разпозна миризмата.
— Бъркани яйца? Наденица и пържени картофи? Какво има, Мира, да не ти е домъчняло за Калифорния?
Тя отвърна с мила усмивка.
— Не, но знаеш, че от време на време обичам да приготвям такава закуска, а и имаме повод да празнуваме. Рандж, хрумна ми страхотна идея тази сутрин! Знам как хем да зарадваме стария Сураш, хем да не изневерим на принципите си!
Ранджит си изпи сока и зачака с нетърпение Мира да напълни чинията му.
— Ако наистина е така — заяви той, — ще накарам Гамини да те включи в управителния съвет на Pax per Fidem.
Тя се усмихна отново, но каза само:
— Ще можеш ли да изядеш четири наденички? Таши не ги погледна дори. Каза, че щяла да хапне нещо в университета.
Ранджит се намръщи театрално.
— Мира! Стига си говорила за наденички, а казвай какво си измислила!
— Ами — поде тя, като седна до него и си сипа чаша чай, — нали знаеш, че днес ще водя Робърт за повторна имунизация. И тази нощ сънувах нещо в тази връзка. Сънувах, че Робърт си е у дома, играе на компютъра, само че от цялото му тяло стърчат хартиени фунийки, от онези, заострените. И когато извадих една от рамото му, видях, че листът е изписан с библейски текст.
Този път Ранджит смръщи вежди не на шега.
— Съвсем нормално е да сънуваш нещо такова, при положение че ще водиш детето да го имунизират — отсъди той.
— Е, да — кимна Мира, — но въпросът е срещу какво го имунизираме? Имунизираме децата срещу дребна шарка, за да не се разболяват от нея, когато пораснат. Така че ако ги инжектираме с библейски текстове като малки… мисля си за нещо като неделното училище, където ме водеха като дете… няма ли да…
— Бъдат имунизирани срещу религия, когато пораснат! — извика Ранджит. Скочи и я прегърна. — Ти си най-страхотната съпруга на света! — каза й той. — Идеята е чудесна! — После се поколеба. — Мислиш ли, че Наташа ще иска да отдели време за неделно училище? И без това е твърде заета.
— Да — призна Мира, — това може да се окаже проблем. Нека все пак пробваме да я убедим.
Но когато Наташа се върна от заниманията си в университетския тренировъчен център за слънчеви платна, тя буквално грееше от щастие.
— Пристигна! — извика тя и размаха някаква разпечатка в лицата на родителите си. — Одобрена съм за състезанието!
Ранджит никога не се беше съмнявал, че ще я одобрят, но въпреки това я прегърна силно и дори направи опит да я завърти… но бързо се отказа, защото щерка му вече беше с три сантиметра по-висока от него и атлетична като жребче. Мира я целуна звучно, после се зае да прочете документа с официалния печат на Международния олимпийски комитет.
— Одобрили са десет участници — оповести тя. — А кой е този Р. Олсос от Бразилия? Пилот на слънчево платно. Името ми звучи познато.
Наташа издаде звук, който можеше да се определи единствено като кикотене.
— Това е Рон — поясни. — Роналдиньо Олсос, спринтьорът на сто метра, с когото ви запознах на Луната.
Мира я изгледа подозрително.