Търговска къща (Част II)

Наближаваше полунощ. Дънрос и Кейси продължаваха да седят един до друг в остъклената, издадена напред част на „Голдън фери“. Фериботът уверено зави и се насочи към пристанище Каулуун Сайд. Беше хубава нощ, нищо че облаците се движеха ниско. Брезентовата, предпазваща от вятъра, преграда беше спусната и гледката беше приказна, приятен солен бриз влизаше през един от отворените прозорци.

— Отново ли ще вали? — попита тя, прекъсвайки приятната тишина.

— Да. Но се надявам проливният дъжд да падне късно утре следобед.

— Вие с вашите състезания! Толкова ли са важни?

— О, да, за цял Хонконг. За мен — и да и не.

— Ще заложа цялото си състояние на твоята Ноубъл Стар.

— Аз не бих го направил — каза той — винаги трябва да се ограничаваш в залагането.

Кейси го погледна.

— Ти не го правиш понякога.

— Понякога не можеш — каза той с усмивка.

Небрежно взе ръката й в своята. Контактът достави удоволствие и на двамата. Това беше първото им докосване. През целия път от хотел „Мандарин“ до „Голдън фери“ на Кейси й се искаше да го хване за ръка. Но се овладя и сега, когато той го направи тя инстинктивно се приближи по-близко до него.

— Кейси, ти не довърши историята с Джордж Тофър — уволни ли го?

— Не, не го направих, не както мислех да го направя. Когато спечелихме контрола, аз влязох в неговата заседателна зала. Той, разбира се, беше готов за връзване, но вече бях наясно, че не е героят, за когото се представяше. Развя пред лицето ми едно от моите писма за парите, които ми дължи и изкрещя, че никога няма да си ги получа, никога. — Тя сви рамене. — Не ги получих, но му взех компанията.

— Какво стана с него?

— Още се мотае наоколо, още мами някого. Хайде да не говорим за него, получавам разстройство.

Той се засмя.

— Забрави го! Страхотна вечер, нали?

— Да.

Вечеряха в „Дрегън рум“ отгоре на хотела — небостъргач.

Шатобриан, няколко тънки, като лист, препечени филийки, салата и за десерт крем брули. Пиха „Шато Лафит“.

— Ознаменуване? — попита тя.