Бризингър

Ерагон не отмести поглед от Елва.

— Енергията ще трябва да дойде от теб — каза й той, притискайки ръцете й в своите. — Няма да е много, но все пак в известна степен ще намали издръжливостта ти. Ако го направя, никога няма да можеш да тичаш толкова надалече или да вдигаш толкова подпалки за огъня, колкото някой, който няма подобно заклинание, смучещо силата му.

— Защо ти не осигуриш енергията? — попита Елва, вдигайки вежда. — В крайна сметка ти си отговорен за проблема ми.

— С удоволствие, но колкото повече се отдалечавам от теб, толкова по-трудно ще ми бъде да ти я изпращам. И ако отида прекалено далеч — да речем километър и половина или малко повече, — усилието ще ме убие. Що се отнася до това какво би могло да се обърка, рискувам единствено да сбъркам някоя дума и контразаклинанието да не блокира изцяло благословията ми. Ако това стане, просто ще го направя наново.

— А ако и то се провали?

Той се замисли.

— Тогава винаги мога да прибягна до първия метод, който ти описах. Предпочитам обаче да го избягна. Това е единственият начин изцяло да премахнеш магия, но ако опитът се провали, а това е много вероятно, може да се окажеш по-зле, отколкото си сега.

Елва кимна.

— Разбирам.

— Имам ли тогава позволението ти да продължа?

Когато тя отново кимна, Ерагон си пое дълбоко въздух, за да се подготви. Очите му се притвориха от силата на концентрацията му. Той започна да говори на древния език. Всяка дума излизаше от устата му с тежестта на удар с чук. Внимаваше да произнася ясно всяка сричка, всеки звук, който бе чужд на собствения му език, за да не направи някоя потенциално трагична грешка. Контразаклинанието бе запечатано в паметта му. Беше прекарал множество часове по време на пътуването от Хелгринд в измислянето му, агонизирайки над него и поставяйки си предизвикателството да намери по-добри алтернативи — всичко това в очакване на деня, когато щеше да се опита да изкупи вината си за вредата, причинена на Елва. Докато говореше, Сапфира насочи силата си към него и той я усети как го подкрепя и наблюдава отблизо, готова да се намеси, ако види в ума му, че ще обърка заклинанието. Контрамагията бе много дълга и сложна, защото искаше да я насочи срещу всяка различна интерпретация на благословията си. В резултат изминаха цели пет минути, преди Ерагон да промълви последното изречение, дума, а накрая и сричка.