Синя луна
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Ричард, бившият приятел на Анита е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионална кариера, но и ревниво пазена тайна — след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си, по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на Екзекуторката.
Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на Дявола…
Забих ножа в корема му и го разпорих, на мига се претърколих встрани. Върколакът се строполи на колене с изненадан вид и дървото падна върху него. То го прикова към земята и аз не останах да гледам дали ще успее да се освободи от него. В шумата лежаха две тела. Черепът на единия мъж беше строшен и земята беше изпръскана с нещо по-гъсто от кръв. В тъмнината всичко изглеждаше сиво и черно. Вторият може би още имаше пулс, но не си направих труда да проверя. Побягнах.
Усетих раздвижване на въздуха и завъртях навреме очи, за да зърна една размазана фигура. Някакъв мъж ме спъна и ме блъсна. Събори ме по гръб и едната ми ръка остана приклещена между нас. Беше Роланд и секунда след като го разпознах, замахнах с ножа. Той се дръпна назад с недоловимо за окото движение и юмрукът му внезапно се стовари в брадичката ми.
Не загубих съзнание, но тялото ми омекна. Ножът изпадна от пръстите ми и не успях да го задържа. Част от съзнанието ми крещеше безмълвно. Друга каза: „О, какви хубави дървета.“ Когато си върнах способността да се движа, дънките ми вече бяха смъкнати до бедрата. Единствената причина все още да са на мен, беше, че бяха тесни и мокри от кръв. Мокрите дънки трудно се свалят.
— Роланд, не го прави.
Той продължи да дърпа дънките, все едно не бях казала нищо. Не исках да ме удари отново. Ако припаднех, край на играта. Роланд не успяваше да ми събуе дънките, защото не можеше да промуши крачолите през маратонките ми.
Надигнах се на лакти и се опитах да говоря приятелски и разумно, докато се чудех къде, по дяволите, се беше дянал ножът.
— Роланд, Роланд, първо трябва да ми събуеш обувките.
Може би с услужливо държане щях да спечеля благоволението му. Или поне да спечеля повече време. Къде се губи Ричард?
Върколакът затегна дънките на китката си и ми приклещи краката.
— Защо ми съдействаш? — попита той.
Гласът му и сега звучеше твърде дълбоко за слабите му гърди, той се изразяваше пак така лаконично. Нервната енергия пълзеше по кожата му, трептеше като лятна мараня. Беше същият, но всичко останало се беше променило.
— Може би просто не искам да ме удариш отново — отговорих аз.
— А аз не искам да бъда наръган.
— Логично.
Продължихме да се взираме един в друг, аз подпряна на лакти, а той коленичил в краката ми. Той като че ли не знаеше какво да прави по-нататък. Мисля, че не беше очаквал да се държа спокойно. Беше се подготвил за плач, за гняв, може би дори за страст, но не и за това. Аз се държах приятелски, услужливо, сякаш ме беше помолил да го упътя към познат ресторант. Странно, но се чувствах спокойна. Всичко ми се струваше някак сюрреалистично, сякаш не се случваше в действителност. Ако ми посегнеше, щеше да стане съвсем реално, но докато бездействаше, се чувствах добре.
Роланд затисна дънките ми с коляно и започна да си съблича ризата. Добре. Нямах нищо против, щом е ризата. Той имаше хубави, приятни за гледане гърди. Докато панталонът му си е на мястото, всичко е наред. Къде, по дяволите, е Ричард?
Той си разкопча панталона и започнах да се изнервям. Избягвах да се свързвам с Ричард, защото вероятно се биеше с някого. Активирането на белезите можеше да го разсее. Но ми беше нужна помощ. Бях сигурна, че Роланд не носи бельо. Оказах се права.
Призовах Ричард и открих, че наистина се бие. За секунда погледнах през очите му. Биеше се с Ерик. Страхотно. Побързах да прекъсна връзката, но знаех, че съм нарушила за момент концентрацията му. Трябваше да се оправям сама.
Роланд смъкна дънките си до коленете и явно реши, че това е достатъчно, защото запъпли по краката ми. О, колко романтично.
Не ме спаси Ричард. Беше някакъв непознат мъж. Той се нахвърли върху Роланд така, както Роланд се беше нахвърлил одеве върху мен. Събори го на земята и двамата се търкулнаха по малък склон в една падина. Побързах да си вдигна панталона.
Нещо се раздвижи зад мен и аз се обърнах с невдигнати дънки и без оръжие. Беше Зейн, притиснал към гърдите си едната си ръка. От мрака зад него се появи Натаниел. Натаниел протегна здравата си ръка към мен.
— Побързай.
Побързах. Натаниел ме хвана за ръка и ме издърпа между дърветата. После се втурна през сенките и горските пролуки. Помъчих се да не изоставам от него с надеждата, че щом пролуките са достатъчно широки за него, ще са достатъчно широки и за мен. Скачах, когато той скачаше, завивах, когато той завиваше, дори без да виждах препятствие отпред. Нощното му зрение беше по-добро от моето, затова разчитах на преценката му. Усещах как Зейн ни следва като въздушна струя.
От дясната ни страна се надигна задружен вой. Натаниел ме задърпа още по-бързо между дърветата, докато не се проснах по лице и ръбат клон ми разпори бузата. За едната бройка да ми извади окото.