Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
добави Мария Магдалина, Леонардо е щял да го направи и далеч нямало да бъде първият. Все пак “Санта
Мария дела Грация” е бил доминикански манастир, а както е известно, Мария Магдалина е смятана за
майка-покровителка на ордена. Изборът е бил изцяло в ръцете на Леонардо. В никакъв случай не му се е
налагало да я включва тайно, както се твърди в романа. Обличайки Мария в подходящи монашески дрехи
(както в портрета и с червеното яйце), доминиканският монах Фра Анджелико я е включил без никакви
притеснения в своя стенопис “Тайната вечеря” в музея “Сан Марко” във Флоренция.
СВЕЩЕНАТА АЛЕГОРИЯ
ЕДНА МИСТЕРИОЗНА КАРТИНА
В света на изобразителнто изкуство някои от най-известните картини всъщност са творбите, за
които се знае най-малко. “Мадоната на скалите” носи това заглавие, защото – макар произходът и да е
документиран – темата си остава загадка и по нея неведнъж са се водили спорове.
Сред тях е една от най-забележителните и стойностни в художествено отношение творби в света,
позната дори на онези, които никога не са се интересували сериозно от изкуство. Нарисувана е от
фламандския художник Ян ван Ейк през 1434 г. и тя е с размери 82/60 см, маслена, върху дъбова дъска и се
намира в Националната галерия в Лондон. Класифицирана като “двоен портрет”, тя пресъздава една
странно украсена спалня и е известна под името “Сватбата на семейство Арнолфини”.
Главните фигури в картината са слаб мъж с обточено с кожи виненочервено наметало и голяма
черна шапка и млада жена в зелена рокля, обточена в бяло, и бяла кърпа на главата. Жената е бременна, а
мъжът държи отворената и ръка, при което в изпъкналото огледало зад тях се очертава силует с формата на
чаша. И макар че такива неща изглеждат очевидни на пръв поглед, творбата е пълна с алегории.
Картината е придобита от галерията през 1842 г. от полковник Хей, който я купил в Брюксел, и
първоначално е вписана в каталога под името “Джентълмен и неговата дама”. В следващия каталог на
Националната галерия от 1862 г. обаче се пояснява, че изследването на У. Х. Джеймс Уийл (консултант по
нидерландското изкуство) е доказало, че “персонажите, изобразени на тази картина, са Джовани
Арнолфини и Жан дьо Шенами, негова съруга”. Затова творбата е наречена “Сватбата на Арнолфини” –
както е известна и до днес. Факт е обаче, че никой няма и най-малката представа за какво става въпрос в
тази уникална езотерична картина.
Приписваното и заглавие “Арнолфини” няма нищо общо с онова, което Ян ван Ейк е казвал или
писал за нея. Не е използвал заглавието, под което е станала известна. И така, кой е Джовани Арнолфини?
Изглежда, че той е бил италиански банкер и търговец, който през 1420 г. дошъл да живее в Брюж. Но защо
той и съпругата му са изобразени по такъв странен начин?
Исторически погледнато, това е първата картина на съвременна двойка в съвременен интериор.
Преди нея не било правено нищо подобно, така че тя се оказва повратна точка в ренесансовата живопис.
През 1434 г., когато е създадена, Леонардо да Винчи още не е бил роден, а изобразителното изкуство
пресъздавало предимно религиозни сюжети или живота на кралските и знатните благороднически
фамилии. Ала тук, в тази картина, която се е съхранила в перфектно състояние благодарение на
използваната технология, изпреварила много времето си, имаме една домашна сцена с двама богати на вид,
но иначе съвсем обикновени хора.
Творбата поставя началото на една забележителна тенденция – успоредно с представяното
предимно от италианците религиозно-аристократично движение в живописта, холандските и фламандските
художници скоро започнали да образуват своя ниша, изобразявайки домашни интериори, селски пейзажи,
селски сцени и натюрморти. Заедно с някои германски художници те съставляват движението, известно
като Северен ренесанс. Макар и не така жив и страстен като италианския, Северният ренесанс ни е оставил
творби, впечатляващи с филигранната си изработка, с изяществото и прецизността в детайла.
Ян ван Ейк бил назначен за дворцов художник на баварския херцог и принц на Лиеж Джон, освен
това бил ангажиран и от херцога на Бургундия. Най-великата му творба, олтарът в Гент, била завършена
през 1432 г. Този великолепен и дълбоко езотеричен полиптих, представящ библейски герои от Адам и Ева
до Исус, бил нарисуван за катедралата “Сен Баво”. Помагала му неговата съпруга Маргарета, също