Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Гедер Палиако — каза Даскелин и прокара ръка през косата си — е пълен смешник, когото издигнахме ние, за да подлеем вода на Исандриан, като обезсмислим окупацията на Ванаи. Той е неориентиран младеж, чийто боен опит се изчерпва с рана от стрела в крака и едно падане от коня. А сега се оказва, че освен това е кръвожаден тиранин. До вечерта Исандриан ще е събрал поне десет души, които ще се закълнат, че Гедер е бил издигнат с наша помощ, и един от тези хора почти сигурно ще е лорд Терниган. Не виждам как ще отречем участието си.
Досън виждаше тревогата в очите на другите, виждаше провисналите им рамене, сведените глави. Ако отвърнеше на гнева с гняв, всичко щеше да свърши още сега, двамата с Даскелин щяха да се захапят като бойни кучета в яма и цялата им завера щеше да се разпадне. Досън се усмихна и Даскелин се изплю в пепелта на камината.
— Да го отречем? — каза Досън. — Аз ще седна до Палиако и ще се гордея. Или всички вие сте видели днес друг парад, а не този, който видях аз? Нима никой от вас не е съобразил факта, че няколкостотин лоялни антийски войници под командването на Палиако се придвижват към столицата?
— Нещо не схващам — каза Одерд.
— Ето какво ще кажем — обясни Досън. — Когато открил, че Исандриан се кани да вкара въоръжени сили в Камнипол, Палиако решил да доведе войските си в защита на трона. И вместо да остави Ванаи на нашите врагове, той не се побоял да демонстрира твърдата си решимост. Не опоскал града до последния сребърник. Не го изтъргувал срещу търговски концесии. Не, той го опожарил, както са правели великите пълководци в древността. Както са го правели драконите. Кой друг мъж в цяла Антеа е толкова непоклатим и чист в намеренията си? Кой друг би направил онова, което е направил той?
— Но кралят даде разрешение да се проведат игрите — възрази Даскелин. — А тази войска, дето уж идва да ни спаси? Половината мъже симпатизират на Исандриан, а останалите, меко казано, презират Палиако. Никой няма да се върже на тази твоя историйка.
— Те не го презират. Страхуват се от него. И ако ние го повтаряме достатъчно често и достатъчно високо, Исандриан също ще започне да се страхува от него — каза Досън. — И понеже е твърде вероятно животът ни да зависи от това, предлагам да се поупражняваме в хор.
— Значи така изглежда отчаянието — подхвърли Даскелин. Досън не му обърна внимание.
— Ако Исандриан тръгне открито срещу нас, това ще докаже, че постъпката на Палиако е била оправдана. Ако не го направи, ще е защото Палиако му е взел страха. И в двата случая Исандриан ще загуби част от влиянието си върху краля. Освен това ще сме го постигнали, без да се продадем на Северобреж и Медеанската банка. Това е първокласен попътен вятър, господа. Ще сме пълни идиоти, ако не яхнем вълната. Но трябва да се задействаме незабавно, да огласим нашето виждане за събитията. Още днес. Когато тази вечер придворните си легнат, трябва да е с нашата история в ума. Наложи ли се веднъж нашата версия, ще е много трудно някой да я промени.
— А ако Исандриан вдигне мерника на момчето? На този Палиако? — каза барон Наринг.
— Тогава мечът, предназначен за твоя корем, може да се забие в неговия — каза Досън. — Или предпочиташ да е другояче?
Гедер
Бедрата на Гедер бяха ожулени толкова лошо, че раничките сълзяха. Гърбът го болеше зверски. Пролетният ветрец откъм възвишенията миришеше на сняг и лед. Остатъците от Ванайската кампания — няколкостотин войници, плюс каруците и конете — се придвижваха бавно, вече само на няколко дни път до столицата. Не пееха песни и никой не заговаряше Гедер, освен по служебни въпроси. Дори в тясната си ванайска квартира, където единствена компания му беше оръженосецът с очи като лампи, а Алан Клин го товареше с неприятни задачи, Гедер не беше усещал в такава степен изолацията си. Сега беше сам сред стотици.
Усещаше как хората го следят с поглед, как го обвиняват и осъждат. Мълчаливо, разбира се. Никой не идваше да му каже в лицето, че е чудовище. Че стореното от него е по-лошо от всяко престъпление. Нямаше и нужда, защото Гедер го знаеше отлично. През всичките дълги дни и студени нощи, откакто беше поел на север към дома, пламъците ревяха безспирно в ушите му. Сънищата му бяха пълни с мъже и жени, очертани на огнения фон. Беше му заповядано да защити Ванаи, а той беше направил това. Ако крал Симеон заповядаше да го съсекат на място, в тронната зала, пак щеше да му е малко.
Пробвал бе да се разсее с книгите си, но дори легендите за Праведния слуга не можеха да го отклонят от въпроса, който го измъчваше безспир — какво щеше да отсъди кралят? Понякога, в по-светлите моменти, го изпълваше надежда, че крал Симеон ще слезе от Разсечения трон, ще избърше сълзите му с височайшата си ръка и ще го опрости. В най-тъмните си представяше как кралят го праща обратно във Ванаи, където да бъде набит на кол сред мъртъвците и да бъде изяден жив от същите гарвани, които са пирували с техните трупове.