Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Намерете си двама секунданти, които познавам и аз и тогава ще се дуелирам с вас.
Бедният младеж не намери нито един. Най-накрая, изоставен от всички, без да може да си обясни защо, той полудя от отчаяние и се самоуби. В деня на смъртта му госпожа Сен-Дизие каза, че онзи, който дълго време се подиграва с божиите и човешките закони, не може да приключи живота си по друг начин, освен като извърши още едно зло и се самоубие. Приятелите на госпожа Сен-Дизие разпространиха думите й.
Но това не беше всичко. До наказанието стоеше и наградата. Онези, които наблюдаваха внимателно, забелязваха, че любимците от религиозния кръг на госпожа Сен-Дизие бързо получиха високи служби. Добродетелните млади мъже, които набожно слушаха поученията, успяваха да се оженят за богати сирачета от ордена „Пресветото сърце“. Девойките по-късно разбираха какво значи да се омъжиш за набожен мъж, избран и наложен им от набожни жени, и по този начин плащаха скъпо за лъжливото благоволение да бъдат приети в това лицемерно общество. В него те се чувствуваха без подкрепа и ги тормозеха ако понечеха да се оплачат от съдбата си. В къщата на госпожа Сен-Дизие се назначаваха префекти, главни бирници, членове на академията, владици, перове. Срещу всесилната препоръка, която получаваха, те трябваше да се показват пред народа набожни и да воюват срещу всяка проява на безбожие и най-вече тайно да донасят на абат д’Егрини за всичко.
Ето един случай, който е пропуснала отмъстителната ирония на Молиер или Паскал и който станал през последната година на реставрацията. Един високопоставен чиновник в двора, независим и с твърд характер, не се причестявал. Това можеше да послужи като лош пример и затова абат д’Егрини го посети. Като отчиташе характера му, абатът разбра, че ползата наистина ще е много голяма, ако успее да го накара да се причести. Затова подхвана разговор не за учението и църковното тайнство, а за благоприличието и за добрия пример, който ще даде на народа.
— Ваше високопреподобие — отвърна чиновникът — аз почитам вярата повече от вас и смятам, че ще е лицемерно да се причестя, без да съм убеден.
— Не бъдете толкова неотстъпчив — лукаво се усмихна абатът, — ще намерим начин да успокоим съвестта ви с ползата, която ще имате, ако послушате. Ще ви се даде бяло причастие.
Предложенията на абата не бяха приети и той си отиде сърдит. Не след дълго придворният чиновник бе свален. Подобни случаи имаше много. Тежко и горко беше на всички, които не се вслушваха в съветите на госпожа Сен-Дизие и нейните приятели и не пазеха интересите им. Рано или късно те не завършваха добре — едни разваляха отношенията си, други загубваха доверие, трети честта си, четвърти правителствените си служби, и всичко това ставаше невидимо и тайно.
Сега ще стане ясно как в годините на реставрацията княгиня Сен-Дизие стана много влиятелна и опасна. По време на Юлските бунтове тя се присъедини към младежите и макар и да запази добри отношения с някои от най-влиятелните лица на падналата монархия, пак имаше много власт и влияние. Княз Сен-Дизие умря без да дочака потомство. Богатството му бе огромно и то се падна на бащата на Адриана Кардовил. Преди осемнадесет месеца той също почина и дъщеря му остана последната и единствена представителка на този клон от рода Ренепон.
Княгиня Сен-Дизие очакваше внучката си в малък салон, застлан с тъмнозелен килим. Мебелите бяха покрити със същата дамаска. Те, както и библиотеката, която бе пълна с религиозни книги, бяха от абанос. Няколко икони на светци и голям кръст от слонова кост допълваха мрачната и тъжна обстановка. Госпожата седеше пред голямо писалище и запечатваше няколко писма от богатата си кореспонденция. Тя беше на около четиридесет и пет години и бе запазила красотата си. Тънката й някога фигура се бе поналяла с годините, но продължаваше да бъде привлекателна. Под обикновената шапка, украсена със сини панделки, се виждаше русата й коса. От пръв поглед човек се смайваше от обикновената, но достолепна външност и напразно търсеше по лицето й следи от предишния й живот. Като я виждаше така смирена, никой не можеше да повярва, че е била героиня на толкова много клюки и любовни приключения. Когато чуеше някаква неприлична дума, лицето на тази жена, която напоследък бе започнала да мисли, че е майка на Църквата, се променяше от бликнало целомъдрие и презрително съжаление. Но потрябваше ли, усмивката й можеше да бъде очарователна и сърдечна, а очите й да блестят благосклонно и дружелюбно. Но който се осмелеше да докосне гордостта й, да се противопостави на волята или да навреди на интересите й, усещаше гнева й, който се изписваше по лицето й.