Кървав лабиринт

— Не правя нищо подобно. Съгласен съм, постъпката ми беше нередна. Единственото, което мога да кажа пак, е, че при обичайни обстоятелства бих се заел сам със задачата. А си казах, че разследването е прекалено важно, за да пренебрегнем тази възможност. Ще се извиня на Пола, че съм я поставил в такова неудобно положение, но нямам намерение да се извинявам на теб, защото насочих ръководеното от теб разследване по правилната следа — той потупа с ръка по стола до леглото. — Е, ще седнеш ли да гледаме шибания мач най-сетне?

Карол се тръсна на стола с демонстративно нежелание.

— Знаеш, че мразя футбол — измърмори тя.

— Нашите са с жълтите екипи — отвърна Тони.

— Разкарай се. Толкова знам дори аз — отвърна Карол.

— Е, ще ми кажеш ли най-сетне какво е блестящото откритие на Пола? — попита той, когато „Тотнъм“ отнеха топката и започнаха да печелят предимство на терена.

— Тя не ти ли е разказала?

Той се ухили.

— Не, ние и двамата знаем, че трябва да се спазва чинопочитанието.

— Наговорили сте се зад гърба ми — измърмори тя. Явно бурята беше преминала.

— Би трябвало да си благодарна, че държим толкова много на теб, та се постарахме да не се изложиш. Така, както направи този сега — Тони посочи един от играчите на „Тотнъм“, който се препъна неясно в какво — може би в някой стрък трева.

Докато седяха загледани в екрана, изведнъж коментарът бе заглушен от страхотен трясък и грохот. На екрана се виждаше само дим, а после същинска вихрушка от отломки заваля от едната страна на игрището. Карол и Тони продължаваха да се взират като приковани в екрана, лишени от дар слово. После се разнесе истеричният глас на коментатора: