Фюри
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
Сега Ели се ядоса повече и от Фюри.
— Тя те е целунала?
— Първо ми би инжекцията и смени превръзката. После внезапно се нахвърли върху мен и се опита да ме целуне. Махни я веднага или ще я нараня, Ели.
— Стой тук.
Младата жена пусна хавлията и взе нощницата си от закачалката до вратата. Нямаше време да отиде в другата стая за чисти дрехи, а не искаше да облича мръсните. Вгледа се във Фюри и забеляза напрегнатото му изражение. Гледаше я мълчаливо.
— Аз ще се погрижа за това.
— Не съм флиртувал с нея, за да я провокирам.
— Вярвам ти — кимна Ели.
Внезапно младият мъж я сграбчи, когато тя опита да мине покрай него. Придърпа я в обятията си и обхвана лицето й.
— Целуни ме!
— Нека първо се погрижа за нея.
— Целуни ме — изръмжа той, — още усещам миризмата й. Не мога да я понасям.
Тя го разбираше. Знаеше колко чувствително е обонянието му. Фюри обожаваше аромата й и винаги се потриваше в нея, само за да може дрехите му да се напоят с уханието й. Това беше доста странно, но бе хубаво да знае, че той искаше да я усеща навсякъде, където отиде.
Завъртя се в ръцете му и го целуна. Потри тялото си в неговото. Той изглежда не забелязваше, че дрехите му започнаха да се мокрят. Тя прокара ръце по лицето и врата му, навсякъде, където мислеше, че Белинда го бе докоснала.
Вдигна я и я притисна в стената. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й, разтвори ги и ги обви около кръста си. Изведнъж Ели осъзна къде се намират, освободи лицето му и спусна крака. Устата й се откъсна от неговата. Очите й се спряха на кръвта от раната на ръката й, размазана по брадичката му.
— Пусни ме. Изцапах те с кръв.
— Кървиш? — разтревожено попита той. — Да не си ранена? Бях прекалено разсеян да забележа и се опитвах да не дишам дълбоко, за да не долавям миризмата на онази жена по мен.
Тя се изчерви.
— Просто одрасках ръката си на вратата, когато посегнах да взема хавлията. Ще я превържа и ще се справя с Белинда. И без това съм изнервена заради цикъла ми, така че тази жена горчиво ще съжалява за постъпката си.
Внезапно очите на Фюри се промениха. Вдиша дълбоко.
— Не подушвам да си неразположена.
— Това е толкова странно. Брийз ме предупреди, че вие, момчета, можете да подушите от седемстотин метра, кога на една жена й е дошъл периода. Каза ми и какво да направя, когато това се случи.
Фюри изръмжа.
— Добре е направила.
— Обясни ми, че в противен случай няма да мога да се прибера без да се обръщат и да душат след мен — усмихна се леко. — Пошегувала се е, нали?
— Възбуждащо е — изръмжа Фюри с блестящи от страст очи.
— Защо?
— Докосвал ли те е някога мъж, когато си в това състояние?
Ели поклати отрицателно глава. Бившият й съпруг се отвращаваше от тази идея, а и тя не настояваше много. По това време от месеца, между подуването и спазмите, не се чувстваше чак толкова секси.
— По-топла и по-влажна си по време на цикъл — отвърна той и се приближи към Ели, притискайки я към стената. — Споменах ли ти, че това е страшно възбуждащо? — изръмжа той.
— Фюри, стига — засмя се тя, като нежно го побутна по раменете, за да го отстрани от себе си, — менструацията ми още не е започнала. Пръстът ми все още кърви, а и трябва да говоря с онази сестра в другата стая. Остани тук. Бързо ще свърша и ще продължим откъдето спряхме.
Той изръмжа дълбоко, отказвайки да се отдръпне. Обхвана я безпокойство. Бутна го по-силно.
— Фюри? Моля те. Мачкаш ме. Трябва да ме пуснеш.
Той се отдръпна насила. Младата жена пристъпи встрани и поклати глава.
— Назад, голямо момче. Първо трябва да изгоня сестрата и след това може да се мушнем в леглото. — Погали го. — После ще се погрижа за теб. Все още не си излекуван напълно. Чу Триша. Ако се опиташ да ме носиш, може да разкъсаш конците. Още няколко дни и ще можем да правим секс както пожелаем, но дотогава трябва да сме внимателни.
Кръв нахлу в главата на Фюри. Опита се да запази самообладание. Намръщи се, борейки се с нуждата да изреве като животно. Дишаше тежко, докато наблюдаваше Ели да се движи из банята. Завладя го ярост, въпреки че гневът му не бе насочен директно към нея.
Желаеше я толкова много, че го болеше. Тялото му изгаряше от нуждата да я сграбчи, притисне в стената отново и да проникне в нея. Стисна ръце в юмруци, докато се бореше с инстинкта си. Тя бе казала „не“. Никога нямаше да нарани Ели, да я принуди да го приеме, затова се бореше срещу желанието си да я сграбчи.