Танц с остриета

— Искаш идеята да бъде приписана на краля? — попита той, когато вдигна очи. — Но защо?

— Колкото повече бъдат замесени, толкова по-добре — отвърна Стражителя. Той се бе облегнал до вратата, където тя би го скрила при отваряне. Дори и ако Джерънд успееше да повика войниците (и да остане жив), натрапникът пак щеше да ги изненада. — Освен това ми е нужна трета страна, на която останалите две да имат доверие. Дворецът е приемал подкупи и от Трифектата, и от крадците. И двете страни смятат, че в крайна сметка тяхното влияние е решаващо.

— Едуин никога не би се съгласил. Той още се бои, че някой ще отрови чая му или ще посипе метални стърготини в брашното за хляба му. И подскача при вида на всяка сянка.

— И двамата с теб знаем, че в момента кралят трябва да се страхува от нещо много по-реално. Градът е побеснял. Вие не успяхте да защитите обикновените жители. Този път нещата стигнаха прекалено далеч. Една четвърт от града е опожарена. В ръцете на наемниците погинаха невинни мъже и жени. Онеправданите се обръщат към двореца, но не намират нито съчувствие, нито справедливост. Няма към кого да се обърнат и на кого да се доверят. Помниш ли предишните бунтове? В сравнение с назряващите сега, онези ще приличат на мирни шествия.

Джерънд кимна. Той сам бе видял гнева на мнозина от чакащите. А срещата с него определено не бе оправила настроението им. Нямаше да е трудно да убеди крал Велор да се съгласи. След като подсилеше страховете му, а после му предложеше изход, който на всичкото отгоре щеше да го превърне в герой, владетелят щеше да приветства предложението.

Съветникът отново погледна към пергамента. Опитваше се да открие уловката, притаена сред думите.

— А ти какво ще спечелиш от всичко това? — осмели се да попита Кролд.

— Всички искаме да оставим наследство. Това ще бъде моето. Впоследствие споразумението ще зависи от теб. Ще бъдеш ли в състояние да го поддържаш?

Тези думи събудиха отдавнашен спомен. А и лицето… Преди пет години той се бе опитал да залови сина на Трен Фелхорн. Дори бе използвал Робърт Хаерн, предишния кралски съветник, за да му помогне. Изминалото време бе размътило образа в паметта му, а и детето също бе пораснало, но въпреки това…

— Ти трябва да си роднина на Трен — каза той. — Арон, неговият изчезнал син?

Стражителя дръпна качулката над лицето си, видимо помръкнал.

— На твое място бих запазил подобни мисли за себе си. Те са опасни.

Кръвта на Джерънд изстина.

— Разбира се, разбира се. Това не е от значение. Но ще успееш ли да постигнеш замисъла си? Нито една от страните не би се подвела по блъф.

— Живял съм на улиците, където избивах крадците като кучета. Всяка от гилдиите ме е приела за член, без дори да го осъзнава. Зная къде живеят, къде се крият. Малцина биха могли да се противопоставят на умението ми, а решителността ми е неоспорима. Ще ги избия до крак, ако се наложи. Накарай краля да се вслуша в теб.