Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
Внезапно преди очите на Хулия се изправи образът на самия Муньос — припомни си го как изглеждаше само преди часове, докато чакаха да дойде полицията. Беше коленичил пред трупа на Менчу, не пипаше нищо, не говореше, а само разучаваше съвсем спокойно визитната картичка на убиеца — като че ли седеше край някоя маса в клуб „Капабланка“.
— Но не мога да разбера защо Менчу е отворила вратата.
— Мислела е, че идва Макс — предположи Сесар.
— Не — възрази Муньос. — Той е имал ключове — нали ги намерихме захвърлени на пода, когато влязохме. Менчу е знаела, че не е Макс.
Сесар въздъхна. Непрекъснато въртеше пръстена с топаз на пръста си.
— Не се учудвам, че полицията се е вкопчила отчаяно в Макс — каза той обезкуражено. — Просто няма никакви други заподозрени. А както е тръгнало, скоро няма да останат и потенциални жертви. Ако сеньор Муньос продължава да държи твърдо на дедуктивните си системи, отсега виждам как ще свърши историята — вие, драги Муньос, заобиколен от трупове, като във финалната сцена на „Хамлет“, ще бъдете принуден да стигнете до единствения възможен извод: „Тъй като оцелях единствено аз, ако се придържаме към неумолимите закони на логиката и отхвърлим останалите заподозрени, защото вече са мъртви, убиецът трябва да съм аз…“ После ще се предадете на полицията.
— Не е много сигурно — каза Муньос.
— Кое — че вие сте убиецът ли? Извинете ме, драги приятелю, но разговорът ни заприлича на диалог между луди. Нито за момент не съм мислил…
— Нямах предвид това. — Шахматистът оглеждаше празната чаша в ръцете си. — Говорех за това, което споменахте преди малко — че няма да останат заподозрени.
— Да не искате да кажете — прошепна Хулия, — че имате някого предвид?
Муньос я изгледа много внимателно. После цъкна с език, наклони глава встрани и отвърна:
— Възможно е.
Хулия започна да протестира, да настоява той да им каже всичко, но нито тя, нито Сесар успяха да измъкнат нещо от него. Муньос се взираше разсеяно в празната маса, като че ли виждаше по мраморната й повърхност ходовете на въображаеми шахматни фигури. От време на време слабата усмивка, зад която се криеше, когато предпочиташе да не бъде въвличан в каквото и да било, прелиташе като сянка по устните му.
13.
Седмият печат
В огнения пролом той видя нещо непоносимо страховито, абсолютния ужас, който се криеше в мрачната шахматна бездна.