Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Стоманена целувка [bg]
Стоманена целувка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стоманена целувка [bg]

Электронная книга - «Стоманена целувка [bg]». Краткое содержание книги:

Гросмайсторът на криминалния жанр Джефри Дивър се завръща с нов трилър за Линкълн Райм! Амелия Сакс е по петите на заподозрян за убийство в търговски център, пълен с хора. Точно тогава повреда в един от ескалаторите отнема живота на случаен свидетел. Сакс спира да помогне, а заподозреният се измъква. Междувременно Линкълн Райм се е оттеглил от полицията, за да преподава. Въпреки това той се заема да докаже техническата неизправност на ескалатора в съдебното дело, заведено от вдовицата на жертвата. Не след дълго Сакс и Райм откриват, че случаите, по които работят, са свързани… И че всъщност злополуката в търговския център не е инцидент, а първата атака от серия умишлени престъпления. Двамата трябва да спрат един от най-трудните си опоненти до този момент – забележителен убиец, който използва уредите и предметите от ежедневието като смъртоносни оръжия. Методите му са находчиви, а той самият изключително изобретателен – което го превръща в един от най-интересните престъпници на Дивър! Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. „Стоманена целувка“ е 12-ият му роман с участието на брилянтния криминолог Линкълн Райм.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 181
Перейти на страницу:

— Пръстови отпечатъци?

— Стотина — отвърна Сакс. Вече ги беше изпратила чрез ИАСРО. Имаше няколко попадения, но отпечатъците принадлежаха на хора, арестувани отдавна за дребни нарушения — работници, наети от строителната фирма, или доставчици.

— Отпечатъци от стъпки?

— Да. Единият съвпада с неговите. Има малко микроследи от влакна.

— Какво е? — Райм приближи инвалидната си количка до Мел Купър, който гледаше през оптичния микроскоп. Малко увеличение. Линкълн беше забелязал, че новаците в лабораториите по криминалистика често допускат грешката да увеличат максимално образа. Това обикновено не води доникъде. Ако искаш по-голямо увеличение, винаги може да използваш сканиращия електронен микроскоп.

— Още стърготини — каза Купър, поглеждайки екрана.

— Взех ги от строежа, от мястото, където той е стоял, но са различни от грубо изрязаните частици в останалата част на строежа — обясни Сакс. — Тези са много по-фини. Много сходни с махагона от предишното местопрестъпление. Отново от шкурене. И дървото е друго.

Линкълн ги огледа.

— Предполагам, че е орех. Не, сигурен съм. Клетъчната структура и цветна температура. Пет хиляди градуса по Келвин.

Купър се съгласи с него.

— Претърси ли работилницата на театъра? — обърна се Арчър към Сакс.

— Не.

Райм забеляза, че Амелия я погледна изпитателно. Очите ѝ се спряха за миг на златната гривна с келтски символи на лявата китка на Джулиет, която беше пристегната с ремък за облегалката за ръце на инвалидната количка. Сакс отново насочи вниманието си към дъската с уликите.

Настъпи мълчание.

— Той може да е влизал вътре преди нападението да провери каква е търговската марка на микровълновата фурна — добави Арчър. — Знаем, че е бил в Театралния квартал.

— Не беше необходимо да я претърсвам — разсеяно отговори Амелия, разглеждайки частиците от стърготини.

Джулиет погледна Линкълн.

— Не мислиш ли, че… — започна тя, очевидно поставяйки под съмнение решението на Сакс.

— Работилницата има видеокамера. Записите се изтриват на два дни. В нюйоркските театри има много крадци на сувенири. Накарах охранителната фирма да прегледа записите. Заподозреният не е заснет на съществуващите записи… и мият подовете всяка вечер — обясни Амелия.

— О, аз…

— Въпросът беше логичен — отвърна Сакс. — И в един идеален свят с неограничени ресурси бих направила оглед на работилницата. Трябва да изследваш всички вероятности.

Райм вероятно би казал на някого да претърси работилницата, но Амелия беше права за ресурсите. Пък и нямаше намерение да застава на страната на една жена срещу друга.

— Мел? Какво друго? — попита той.

Купър откри още микроследи и ги разгледа.

— Още стъкълца, вероятно от същата партида като преди, и още силикон.

— Какво има в онова пликче?

— Частица от нещо…

— Дай да видя.

Купър я сложи под микроскопа и образът се появи на екрана. Приличаше на мъничка матова рибена люспа. За нея беше залепнала частица от махагоновите стърготини.

— Мога да я изследвам с газовия хроматограф — предложи Купър, — но няма достатъчно, за да запазим за съда.

— Ще имаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение срещу заподозрения — заяви Райм. — Но първо трябва да го намерим. — Той кимна на Мел. — Изследвай я.

Купър пусна частицата през газовия хроматограф и масспектрометър и след няколко минути погледна компютърния екран.

— Амониев роданид и дициандиамид, урея, колаген.

— Някакво лепило — каза Линкълн. — Обзалагам се, че се използва в дървообработването.

— Да — потвърди Купър, след като намери количествата на откритите вещества в базата данни. — Течно прозрачно лепило „Бонд-Стронг“. Използва се предимно за музикални инструменти, но го употребяват и дърводелците от всяка област.

Арчър се наведе напред с каменно изражение и се втренчи в пликовете с уликите.

— Музикални инструменти ли прави? Какво ще кажете?

Райм се съмняваше.

— Това е рядко хоби или професия. Ако е така, той вероятно е и музикант. Но не сме намерили следи, които предполагат това. Няма колофон, нито конски косми от лък на цигулка или виолончело. От тях често падат косми. Няма миниатюрни стърготини от магаренце на цигулка. Няма втвърдени клетки или мъртва тъкан, отронили се от кожа на пръсти.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)