Алхимикът от Сенките [bg]

— Болезнено е, нали? — запита Лепра.

Унизен и побеснял, Ровен веднага пое инициативата и атакува толкова яростно, че мускетарят едва съумя да се защити, да парира удара и да отстъпи назад. В продължение на няколко секунди Лепра мобилизира всичките си сили и цялото си внимание с единственото намерение да оцелее, да се спаси от все по-ожесточените и все по-опасни атаки. Врагът му имаше надмощие. Помисли си, че е победен, и се боеше, че няма начин да не допусне грешка при подобно развитие на двубоя.

Отчаяно диреше изход, когато внезапно настъпи ужасяващ обрат.

Рапирата му се счупи.

Стоманата поддаде и по-голямата част от острието шумно падна на земята. За миг Ровен изпита огромно учудване, а Лепра изумя от ужас…

… веднага след това наемникът се засмя демонично и стремително атакува.

Лепра отстъпи ловко, за да избегне силния удар, и парира следващия с онова, което беше останало от рапирата му. Други маневри му помогнаха да предотврати неизбежното. Но после загуби равновесие и успя да се спаси само заради ловкостта на дясната си ръка, която смогна да отстрани острието на противника. Въпреки че носеше ръкавица, стоманата жестоко нарани дланта му. Мускетарят простена от болка и отстъпи, а Ровен напредваше срещу него с насочена към гърдите му рапира. Той залитна като пиян, без да изпуска от очи острия връх, който беше готов да го прободе. Усети, че прасците му докосват повърхността на кладенеца в средата на залата, затова се опита да се дръпне по-напред, за да избегне падането в черната бездна.

В този момент силите му окончателно го напуснаха.

Падна на колене и със замъглен поглед видя Ровен, който се беше надвесил над него.

Безмилостно се готвеше да го прониже смъртоносно.

„Значи така ще свърши всичко“, помисли си Лепра.

— Последни думи? — запита го Ровен. — Имаш ли какво да кажеш?

С върховно усилие на волята си, мускетарят се разсмя болезнено и без да говори, изплю кървава слюнка.

— Нямаш? Както искаш — рече наемникът. — Сбогом.

Той вдигна високо ръце, държейки здраво рапирата с върха надолу, за да го забие в беззащитната гръд на Лепра.

Но някой отсече:

— Момент.

Ровен замръзна и погледна през рамо… видя Мирбо.

Не можеше да повярва, беше слисан, но се обърна.

Наистина, благородникът с бежовия дублет сякаш беше възкръснал от мъртвите и блед и окървавен, приближаваше бавно и мъчително, държеше едната ръка прилепена до тялото си, а с другата се опитваше да вдигне рапирата.

С огромно усилие Лепра се изправи, като се облегна на стената на кладенеца.

— Исках… — каза Мирбо на Ровен. — Исках…